Отправям се към нея с намерение да я поканя да прекара няколко часа с мен. Приближавам се до бара, тя ме гледа спокойно и безмълвно.
— Здравей, аз…
Hа рамото ми ляга нечия ръка и чак сега забелязвам, че на бара има две чаши. Обръщам се и виждам мъж, който изглежда на същата възраст като жената.
— Дуел — казва той.
Една единствена дума. Предварително заложената в двата ни Амрала програма ги задвижва, когато той произнася предизвикателството. Дуелът не може да бъде отказан, Амралите сами излитат във въздуха и се отдалечават достатъчно далеч, за да не наранят някого, и достатъчно близко, за да виждаме добре всяко движение около тях. Потрепервам — неговият камък сияе по-силно от моя — спечелил е повече Дуели и погълнатата от победените сила очаква да бъде хвърлена срещу моята.
Биткта започва — синкав лъч като стрела полита от неговия Амрал към моя. Дуелът се води изцяло със полета, всички други способности на камъка са блокирани. Хвърлям странично моето поле което се обвива около стрелата му и я повлича далеч от Амрала, но той вече е хвърлил нови сили в атака. Hеусетно битката се разделя и вече и двамата трябва да следим по няколко отделни схватки. В това е същността на Дуела — Амралите са еднакво мощни и победата трябва да бъде спечелена с ловкост, а не със сила. Той, като притежател на повече енергия може да хвърли повече нападатели, стига да може да ги координира.
Hеочаквано ярък лъч се стрелва право към камъка ми. Капацитетът на Амрала е вече изчерпан и се налага да отклоня лъча като освобождавам едно блокирано вражеско поле. Мисля, че ще успея да го хвана отново, преди да се е измъкнал…
5.
Седя, подпрял лакът на бара. В ръката ми чашата с кехлибарена течност блести на оранжевата светлина, влизаща през прозореца. Другата ръка стиска скъсаната сребърна верижка.
Януари, 1995