Лесна победа, упорит както винаги, реши да докаже, че конярят греши, като замръзна неподвижно и кротко. Но един поглед към „деловия му край“, както го наричаха ветеринарите, го издаде.
— Мили Боже! — засмя се Мили, като погледна забележително издутия му член. — Вижте това нещо.
— Забелязах — кимна Нанси. — А още дори не е видял кобилата. Тя е заключена с дразнител вече от петнадесет минути.
Дразнителите бяха евтини коне, използвани, за да създадат нужното настроение на кобилите, преди истинският им любовник да се появи. Никой не искаше Лесна победа да влезе в помещението за разплод, без да е добре дошъл. Особено когато ставаше дума за партньорка като Звездата на Витлеем.
— Надявам се да не го карат да чака дълго — каза Мили, като си погледна часовника. — Вижте го. Готов е да се развихри.
— Добро утро.
Всички въздъхнаха едновременно, когато Джаспър влезе в конюшнята. Изключително хубав и елегантен, висок и мургав, по-големият брат на Мили бе ужасно суетен, да не споменаваме и колко мързелив и разглезен. Любящата му майка изпълняваше всичките му желания от ранна детска възраст — той винаги бе любимото дете на Линда — и вроденият му егоизъм бе придобил ужасяващи размери, граничещи с мегаломания.
— Какво искаш? — намръщи се Мили.
Беше очаквала с нетърпение да помогне при сутрешното чифтосване и последното, което искаше, бе Джаспър да се мотае наоколо и да създава неприятности.
— Ама че очарователно посрещане — нацупи се той.
Джаспър внезапно забеляза отражението си в мърлявото огледало до таблото за съобщения и отдели няколко минути да приглади косата си и да измъкне загнездило се между зъбите парченце спанак.
— Реших да се отбия да ви помогна — обясни той. — Това е всичко. Няма нужда да се дразниш и да изхвърляш играчките си от люлката.
— Глупости — изсумтя Мили, изразявайки мнението и на останалите, които знаеха добре, че Джаспър никога не се бе интересувал от разплода, нито пък бе готов да помогне безвъзмездно. — Тук си, за да видиш Рейчъл, нали?
— Рейчъл? И тя ли е тук?
Престорената му изненада бе абсолютно неубедителна. Също като по-голямата част от мъжкото население на Нюмаркет, Джаспър мислеше Рейчъл Дилейни за великолепна. Е, не толкова красива като самия него, но достатъчно, за да го предизвика да флиртува с нея.
Мили изскърца със зъби. Не стига, че проклетата кучка беше тук, но сега трябваше да търпи и любовчийското настроение на брат си.
— Просто стой настрани и не пречи — изсъска тя. — Кобилата е девица, така че работата може да се обърка.
Девствените кобили бяха прочути с това, че нападаха и ритаха нетърпеливите си любовници. Мили бе виждала не един пострадал от неохотна кобила жребец, при това толкова лошо, че се налагаше да бъде приспан завинаги.
— Стой спокойно — отвърна Джаспър. — Както казах, тук съм, за да помогна. Ще бъда безценен.
— Джей? — възкликна Сесил при влизането си в помещението и погледна учудено сина си, който стоеше пред огледалото с вид на изгубен статист, някак си озовал се на погрешната снимачна площадка. — Какво правиш тук?
— Господи, не и ти — промърмори Джаспър, като отметна назад красивата си глава и си придаде обиден вид. — Вечно ме караш да проявявам повече интерес към оплождането. А когато го правя, почваш да се оплакваш. Не мога да ти угодя.
Сесил се намръщи. Драматизмът на сина му го изнервяше безкрайно. Но Линда винаги бе прекалено мека с момчето.
— Добре, добре — кимна той. — Просто стой настрани, ясно ли е? Това е важна работа. Не искам някой да я прецака.
Джаспър се нацупи.
— Да бе, сякаш бих го направил!
Мили се извърна към баща си и смени темата.
— Как е кобилата? — попита тя загрижено.
— Мисля, че е добре — отговори Сесил. — Нервна е, но я инжектирахме с дормоседан, за да я успокоим. Не смятам, че ще създаде проблеми.
Джаспър присви очи. Мисълта, че всички в конюшнята, включително и баща му, се отнасяха към Мили с уважение, докато самия него третираха като досаден ученик, го подлудяваше. За коя, по дяволите, се мислеше сестра му?
— Знаеш, че Рейчъл е там, нали? — прошепна Сесил на Мили, когато тръгнаха към помещението за разплод.
— Чух.
— Дръж се любезно, моля те.
— Хм — изсумтя Мили. — Ще се опитам.
— Не се опитвай — твърдо каза Сесил. — Направи го. Това е бизнес, Мили. Не искам да вбесиш най-големия собственик на коне заради глупава детинска вендета. Ясно ли е?