— Слушай — каза той, като се наведе напред ентусиазирано. — Не искам да си пъхам носа, където не трябва. Но изглеждаш като човек, който се нуждае от малко забавление. Приключила ли си работата си тук за деня?
— Ами да — сви рамене Мили. — Предполагам, че да. Имам предвид, трябва да изведа конете в долното пасбище…
— Някой от работниците може да го направи — решително заяви Тод. — Кога за последен път се издокара и излезе навън?
— Господи — въздъхна момичето, като поклати глава и се опита да си спомни. — Не знам. Много отдавна. Тук е страхотна лудница напоследък.
Честно казано, Дилън и Тара я бяха канили на вечеря в града няколко пъти миналата седмица, докато Боби отсъстваше. Но тя бе прекалено изморена от тренировки и състезания и се страхуваше, че ще заспи на масата.
Появата на Тод бе неочаквана и странна. Но все пак бе тук и й предлагаше да я изведе. Защо не? Беше партньор на Боби все пак, следователно и неин шеф. Трябваше да го опознае. Пък и беше уикенд и почивката й се полагаше.
— Кога за последен път беше в Ел Ей? — попита Тод.
— В Ел Ей? Никога не съм ходила — простичко отговори тя. — Е, кацнах на летището. Два пъти. Но това не се брои.
— Никога? — извика Тод с престорена изненада. — Тук си от шест месеца и Боби никога не те е водил в Ел Ей? Господи! Нищо чудно, че откачаш от скука.
Никога преди не се беше замисляла по въпроса. Но Боби наистина я оставяше в ранчото, когато отиваше в града. Или когато отиваше да се забавлява. Внезапно й се стори, че Боби я приемаше за досадна даденост.
— Ела с мен — каза Тод, като скочи на крака, хвана я за ръка и я потегли към стълбите.
— Какво правиш? — изкикоти се тя, като забърза след него.
За нисък мъж Тод бе учудващо силен. Мили се почувства като марионетка, докато я влачеше след себе си.
— Къде е спалнята ти? — попита Тод.
Мили се ококори. Ох, мамка му! Нямаше да се опита да направи нещо тъпо, нали?
— Не се тревожи — ухили се той, когато забеляза погледа й. — Няма да те съблазня. Просто ще ти помогна да си събереш багажа.
— Да си събера багажа!?
— Точно така — отговори Тод. — Ще те заведа в Ел Ей за уикенда. И няма да приема „не“ за отговор.
17.
Вечерта Боби се прибра в лошо настроение. Не само полетът му закъсня, но и когато най-после се качи в проклетия самолет, се оказа настанен до някаква досадница от Тексас, която не спираше да дрънка. На всичкото отгоре парфюмът й бе толкова силен, че можеше да зашемети и бик от двадесет крачки. Комбинацията му докара кошмарно главоболие, което се засили още повече от натовареното движение по магистралата на път за вкъщи.
Искаше му се да вземе гореща вана, да изпие чаши бърбън и да си легне. Но когато зави по частния път, първото, което видя, бяха Домино и Чарли Браун, двата му най-ценни коня, все още навън, при това дори без да са наметнати с одеяло.
— Къде, по дяволите, е Мили? — мрачно извика той, нахлувайки във всекидневната на Макдоналд веднага след като остави куфарите си у дома. — Оставила е конете навън, а е адски мразовито.
Цялото семейство седеше пред телевизора, приковало очи в „Американски идол“. Минаха няколко секунди, преди да осъзнаят въпроса му.
— А, здрасти, върна се — най-после каза Дилън. — Как мина?
— Добре — отговори Боби, като се опита да сдържи раздразнението си. — Къде е Мили?
— Не е тук — обади се Съмър усмихнато.
Беше си измила косата и облякла най-сексапилните си джинси в чест на завръщането му, но както винаги красотата й бе незабележима за него.
— Какво искаш да кажеш? — намръщи се Боби. — Къде е?
— В Ел Ей — съобщи Дилън, като най-после отмести очи от екрана. — Тод Кренбърн я покани там за уикенда.
Боби се почувства сякаш го бяха халосали в корема.
— Тод е бил тук? — извика. — Защо? Знаеше, че ме няма. Каква работа може…
Думите му замряха, когато си припомни гнусната вечеря в имението на Джими Прайс и коментарите на Тод за Мили. Беше дошъл заради нея! Бе го изчакал да замине за Монтана, за да направи първата стъпка.
Дилън сви рамене.