— Нямам представа. Но Мили изглеждаше наистина щастлива, че отива да се забавлява. Не трябва да се нахвърляш върху нея заради конете. През цялото време докато те нямаше, момичето се съсипа от работа.
Побеснял от ярост заради коварството на Тод, наивността на Мили и собствената си тъпота, Боби се втурна в кухнята и грабна телефона. Заразхожда се нервно със слушалката в ръка, но накрая я тръшна на мястото й.
На кого да се обади? На Тод? На Мили? И какво щеше да й каже? „Как смееш да си взимаш почивка?“ Щеше да прозвучи като пълен идиот и тираничен ревнив кретен. Не можеше да направи нищо. Абсолютно нищо.
— Хей.
Извърна се и видя Съмър, застанала до вратата. Макар и боса, дългите й крака изглеждаха безкрайни, а чистата й коса блестеше като златен ореол. Момчетата щяха да се нахвърлят като луди върху нея, когато отидеше в „Бъркли“, помисли си той братски.
— Хей — усмихна се Боби, като се опита да се поразвесели заради нея. — Изглеждаш много красива. Какво ще кажеш за една прегръдка от бъдещата студентка? Или вече си прекалено изискана и умна?
— За теб винаги — засмя се тя.
Плъзна се в ръцете му и се притисна към него. Затвори очи и вдъхна топлата мъжествена миризма на гърдите му. Господи, как го искаше!
Сложил ръка на тила й и все още потънал в неприятни мисли за Тод и Мили, Боби несъзнателно започна да гали копринената й коса. Сърцето на Съмър едва не спря.
Първо й беше изпратил цветя — много нетипично за него, дори и след страхотно постижение като „Бъркли“. После я бе нарекъл красива за първи път в живота й, а след това я бе прегърнал. А сега галеше косата й като нежен любовник.
Ужасно й се искаше да го целуне. Но не смееше. Просто обгърна ръце около кръста му и се притисни плътно към него.
Мили я нямаше. И Боби бе неин за уикенда.
Съмър възнамеряваше да се възползва от това.
Мили се влюби в Ел Ей.
Всичко там, дори пътуването от Хайуд, беше вълнуващо. Хареса й как Тод шофираше. Адски бързо, но с увереността и спокойствието на добър шофьор. Така шофираше и баща й, макар че със Сесил никога не бе усещала яркото слънце по лицето си и вятъра в косата си, нито невероятната красота на синия океан, докато префучаваха по крайбрежната магистрала.
Мили си спомни надеждите и очакванията си миналата година, когато пристигна в Америка за първи път и пое по същия път с Боби, но в обратната посока. Хайуд трябваше да отвори нова и чудесна глава в живота й. Но следващите месеци й бяха донесли само мъка и загуба. По-късно видя, че надеждите й да спечели любовта на Боби са напълно безпочвени.
Но това вече нямаше значение. Какво бе още едно разочарование след всичко станало? Важното сега бе само състезателната й кариера и връщането на Нюуелс.
Чувстваше се чудесно задето се бе отделила от всички проблеми, макар и само за уикенда. Най-после, когато каньоните и хълмовете отстъпиха пред небостъргачите и гигантските магазини, Мили осъзна, че за първи път от смъртта на баща си се забавляваше истински.
Докато стигнат до източната порта на Бел Еър и потеглят по хълмовете покрай струващите по няколко милиона къщи с грандиозни частни пътища и безукорно поддържани дворове, обсипани с цветя, Мили бе полудяла от вълнение.
— Уха — извика тя, когато минаха покрай прочутия хотел „Бел Еър“. — Колко пари имат тези хора? Какви домове и коли! Невероятно е.
— Да — небрежно кимна Тод. — Това е хубавата част от града.
Мили си припомни как Дилън и Боби бяха споделили веднъж, че презират Ел Ей. „Ел Ей парализира хората и изсмуква доброто от тях, както паякът прави с мухите“, бе казал Боби. Но като гледаше великолепните улици и къщите с блестящо бели огради, не можеше да си обясни какво, по дяволите, бе имал предвид.
— Мамка му — ахна тя, когато минаха през портата от ковано желязо и влязоха в имението на Тод.
Къщата бе ниска, в испански стил и построена с вкус, за разлика от повечето претруфени замъци, покрай които бяха минали, заобиколена от три акра изумруденозелени поляни с гледка към игрището за голф и океана.
— Ти си доста богат, а?
Тод се засмя доволно. Обичаше да се възхищават на успехите му. Но още повече му харесваше наивността на Мили. Беше много млада, не умееше да се въздържа и издрънкваше всичко, което й дойдеше наум. А този навик щеше да я направи лесна за манипулиране — и в леглото, и извън него. Ако натиснеше правилните бутони, момичето щеше да сподели с него всичко, което знаеше за бизнеса на Боби Камерън.