— Не, изобщо не си права — твърдо заяви той. — Изглеждаш много по-добре.
И беше така. Макар кожата й да бе още зачервена от масажа и обезкосмяването, сега гъстите й вежди бяха оформени идеално, а прясно боядисаните в черно мигли очертаваха красиво зелените й очи. Когато Тод я хвана за ръката, усети само леки подутинки там, където преди имаше огромни мазоли от дългите часове опъване на юздите. Изгризаните й детски нокти бяха загладени идеално и лакирани в коралово розово. Значително подобрение.
Следващата им спирка бе фризьорският салон, където Тод трябваше да я задържи едва ли не насила на стола, когато започна да обсъжда подстрижките с Мими, една от най-търсените стилистки в Ел Ей.
— О, не, не, няма да докосвате косата ми. Само връхчетата — настоя Мили. — Харесвам си косата дълга. Това е единственото ми красиво нещо.
— Глупости — възрази Тод. — Тази дължина е прекалено детска за теб. И ти крие лицето. Каза, че ми имаш доверие, нали?
— Ами… да — заекна момичето. — Но нямах предвид…
— Е, довери ми се тогава — нареди й той. — Имаш нужда от подстригване.
За ужас на Мили безмилостната Мими бе съгласна с него. Скоро двамата започнаха да прокарват ръце през косата й и да обсъждат възможностите, сякаш тя изобщо не присъстваше там.
Мили напусна салона е три нюанса по-тъмна коса, подстригана на етажи, най-дългият от които прилепваше към врата й като къдрав шоколадов бръшлян и едва достигаше до рамената й.
По целия път обратно към Бел Еър Мили не спираше да се оглежда, да подръпва новия си бретон и да опипва оформените си вежди. Тази сутрин бе яздила Чарли Браун и бе очаквала поредния скучен уикенд в ранчото. Дори перспективата за завръщането на Боби не я бе изпълнила с особен ентусиазъм. А сега се возеше из Ел Ей с Тод Кренбърн и изглеждаше и се чувстваше като абсолютно различен човек.
— Харесва ли ти? — попита той, като зави по булевард „Сънсет“.
— Да — отговори Мили. — Така мисля.
Все още опипваше косата си. Не можеше да се спре.
— Много е… различно.
— По-хубаво е — решително заяви Тод. — И по-секси.
Мили му хвърли бърз поглед. Бе вперил очи в пътя и в жестовете му нямаше нищо многозначително. Очевидно комплиментът си бе просто комплимент, а не свалка.
Но все пак Мили се зарадва на думите му, че изглежда секси. У дома Рейчъл винаги бе сексапилната. В Хайуд пък бе Съмър. Мили винаги бе определяна като хубавичка, естествена или най-лошото — сладка. Никой не й беше казвал, че е секси.
А Боби напоследък дори не забелязваше, че Мили е от женски пол, да не говорим за привлекателна.
Но Тод я виждаше по друг начин. Караше я самата тя да се погледне с други очи. И това бе приятно.
— Благодаря ти, че направи всичко това за мен — каза тя, като най-после откъсна очи от огледалото. — Наистина изкарах невероятен ден.
Той сложи ръка на коляното й.
— Няма защо да ми благодариш, скъпа. Както ти казах, заслужаваш го.
Вечеряха с голяма група от неговите приятели в „Катана“, ултрамодерния суши ресторант в западен Холивуд.
Отначало Мили се възпротиви на копринената рокля с презрамки в телесен цвят, която Тод й бе купил, докато я разкрасяваха, като заяви, че е прекалено момичешка и дантелена и ще се чувства по-добре във вехтите си джинси. Но когато видя какво носеха останалите момичета, се зарадва, че бе отстъпила. Издокарани в „Гучи“ и „Марк Джейкъбс“, със слаби загорели тела, украсени с гигантски фалшиви гърди и диаманти с размера на лешници, блестящи по вратовете, ушите и китките им, те й напомняха за куклата Барби, подарена от майка й за деветия й рожден ден.
Мъжете бяха облечени по-небрежно, повечето в джинси и с разкопчани ризи. Мили си помисли, че изглеждаха доста парвенюшки, особено онези, които носеха тъмни очила на закрито. Но скоро откри, че е прекалено заета с клечките за ядене или да кима умно, когато я питаха дали предпочита златоперка или тон, за да им обръща внимание.
— Е, какво мислиш? — попита Тод, когато най-после се прибраха у дома и влязоха в кухнята, където Мили кацна на плота, изрита обувките си и разтри измъчените си крака. — Различно е от Солванг, нали?
Тя се прозя и кимна, после погледна отражението на новата си страхотна коса в тъмния прозорец. Да, беше съвсем различно от Солванг. Толкова различно, че едва успяваше да го проумее. Тод, къщата му, издокараните му приятели, интересната храна, новите дрехи, прическата. Чувстваше се като отнесена от вихър и запратена в странен и чудесен нов свят.