— Какво ви води тук? Демон ли искате да видите?
Тод кихна, извади инхалатора от джоба си и вдъхна дълбоко, преди да отговори.
— Да, моля — отвърна. — Демон е изключително красив жребец, когото наследих наскоро — обясни на Мили. — Спечелих го на покер от местен коневъд. Човекът обича да играе хазарт, но му липсват две основни неща — талант и пари, така че накрая бе принуден да ми даде коня.
— Ужасно! — възмутено извика Мили.
Макар да бе израснала в печеливша коневъдна ферма, тя бе прекалено привързана към конете, за да гледа на тях само като на търговска стока, да не говорим за предмет, който може да бъде спечелен или загубен на карти.
— Щях да го продам — продължи Тод, който се направи, че не забелязва реакцията й. — Но Клои реши, че е обещаващ и трябва да го задържа. Исках да видя дали си съгласна с нея.
За момент Мили забрави възмущението си и се изчерви от удоволствие при мисълта, че човек като Тод търсеше нейния съвет. Беше свикнала да се отнасят с нея като с дете — първо родителите й, а после и Боби. Беше приятно да те приемат сериозно поне веднъж.
Тод се обърна към Клои.
— След около половин час ще се отбие още един мой приятел — съобщи й, като си погледна часовника. — Надявам се присъствието му да не е проблем. Той ще погледа ездата на Мили.
— Разбира се, добре дошъл е — отвърна Клои и се усмихна на Мили. — Ще оседлая Демон веднага и можеш да го изпробваш. Как ти звучи това?
— Какъв приятел? — изненада се Мили и изгледа въпросително Тод, но Клои изчезна в конюшнята и след минута се върна с Демон, а при вида на коня всички мисли за странния посетител се изпариха от главата й.
— Красавец е, нали? — подхвърли Клои, като го потупа нежно по врата.
— Невероятен е — възхити се Мили и притисна буза към кадифените му ноздри.
Конят имаше красиви очи като на Бамби, обрамчени от дълги мигли, но мускулатурата му не бе ни най-малко деликатна. Приличаше на конска версия на Майк Тайсън с лице на Мерилин Монро. — Боби би полудял по този кон — добави тя.
— Боби Камерън? Каубоят? — засия Клои. — Значи е истина, а? Той ли е новият партньор на Тод? Чух, че е гениален треньор и страхотен хубавец. Той ли те тренира?
— Да. Когато има време, разбира се — отговори Мили горчиво. — Напоследък почти не го виждам, защото пътува адски много.
Осъзнала, че мисълта за Боби бе достатъчна да развали чудесното й настроение, реши да смени темата.
— Чакай — извика и грабна седлото на Демон от другата гърдеста конярка, за да го постави нежно на гърба му. — Мога да се справя с това — увери ги, после се наведе към ухото на коня и зашепна: — Хайде да видим дали и за езда си толкова страхотен, колкото на външен вид.
Джими Прайс дръпна от кубинската си пура и издиша дима в чистия въздух.
— Напомни ми какво, по дяволите, правя тук — изсумтя той на Тод.
Двамата седяха на твърдите, неудобни пластмасови столове и се готвеха да гледат как Мили ще язди Демон по пистата за тренировки. Хлапето трябваше да е нещо наистина впечатляващо, за да разсее Джими от мислите за изтръпналия му задник. В продължение на години задникът на Джими бе свикнал да е луксозно настанен на меките седалки на тузарски канапета и столове и в резултат на това не търпеше неудобства.
— Само я виж — отвърна Тод. — Няма да се разочароваш. Обещавам ти.
Беше прав. Да видиш как Мили изскача от вратата на старта, бе все едно да наблюдаваш избухването на древен вулкан. Беше дребна, а конят — огромен и як, но тя не само го контролираше идеално, но и успя да го принуди да развие скорост, каквато Джими не бе смятал за възможна. Отдавна не бе виждал някой да язди с такава страст. Сърцето му заби развълнувано и в главата му се завъртяха безброй идеи за чудесата, които можеше да направи с подобен жокей.
— Признавам, че съм впечатлен — заяви, като поклати глава с възхищение. — Невероятно добра е.
— И е чудесна за реклами — добави Тод. — Не си виждал лицето й отблизо, но е страшно сладка. И е откачила от скука в тъпото ранчо.
— Хм — изсумтя Джими. — Ще трябва да свали няколко килограма, ако иска да се състезава за мен.
Прайс не искаше да показва ентусиазма си.
— Не е проблем — увери го Тод, макар да си помисли, че Прайс не е с всичкия си, тъй като Мили нямаше и един излишен грам. — Мога да я вкарам във форма за по-малко от седмица. Тя е много… — усмихна се той, докато търсеше подходящата дума. — Податлива.