А кретенът Боби говореше за нея, сякаш бе дете или Дева Мария, или и двете заедно. Но според Тод тя определено си бе жена.
Не беше решил какъв ще е следващият му ход, нито пък как да използва вълнуващата нова информация за Хайуд. Но след като Мили, макар и несъзнателно, можеше да снесе толкова полезна информация, бе изключително важно да е на негова страна. Трябваше да развали за постоянно отношенията й с Боби.
Внезапно Джими Прайс му се стори още по-ценен.
— Добре ли се забавлявате? — попита той с най-очарователната си усмивка.
— Господин Прайс тъкмо предложи да ме спонсорира! — развълнувано извика Мили и заподскача от крак на крак.
— Моля те — ухили се Джими. — Караш ме да се чувствам адски стар. Наричай ме Джими.
— Извинявай, Джими — смути се Мили.
Тя не правеше опит да прикрие вълнението си — очевидно преговарянето не бе една от силните й страни. Трябваше да поработят върху това.
— Тод, не е ли чудесно? Той каза, че мога да тренирам пет дни седмично в Палас Верди…
— Палос Вердес — нежно я поправи Тод.
— Да, там. И можеш да закараш Демон в техните конюшни. Ако искаш, разбира се. А Джими ще ми направи реклама във вестниците. Нещо като с Рейчъл, но различно…
— Какво имаш предвид? — обърна се Тод към Джими, като прекъсна въодушевеното дрънкане на Мили.
— Не съм съвсем сигурен — отговори Джими. — Но нещо от рода на: „Британската каубойка“, за която бездруго вече говорят. „Английска роза сред магарешки тръни“ и разни такива. Разбира се, всичко ще зависи от успехите й на пистата. Но ми се струва, че приятелят ти господин Камерън я задържа прекалено назад.
Тод кимна в съгласие. Колкото повече хора критикуваха Боби, толкова по-добре.
— Треньорката ми Джилиан Сандърс ще я обучи да язди някои от най-добрите каубойски коне на планетата. А тренировъчната й седмица ще бъде петдесет и четири часова — заяви Джими. — Ако Мили не успее да постигне чудеса с подобна помощ, значи никога няма да има кариера.
— О, ще се справя, господин… Джими — намеси се момичето. — Обещавам.
В главата й се появи съблазнителна картинка. Завръща се в Нюмаркет като световноизвестна звезда в каубойските състезания, отрупана с купи и трофеи. Кариерата на Рейчъл загадъчно се е провалила и тя тътри куфарите си нещастно по частния път на Нюуелс, надебеляла и с целулит и петна, а Мили гордо си връща дома пред радостна тълпа, предвождана от засрамената Линда, която най-после признава, че винаги е грешала по отношение на Рейчъл.
В миналото, когато си фантазираше това, Мили винаги си представяше, че е и омъжена за Боби. Но днес по някаква причина пропусна тази част. Днес ставаше дума само за нея.
Чак когато се качи в колата на Тод и потеглиха обратно към Бел Еър, действителността я накара да изстине.
— Ще се наложи да напусна Хайуд, нали? — внезапно попита тя.
— Ами, разбира се — потвърди Тод, без да сваля очи от пътя. — Това проблем ли е?
— Боби може да си помисли така — въздъхна тя. — Имам предвид, съмнявам се, че ще му липсвам, но знаеш колко силно мрази Джими.
— Не съм сигурен, че това е съвсем вярно — излъга Тод. — Едва се познават. Освен това Боби държи на теб, нали? Не би искал да пропуснеш възможност, която ти се удава само веднъж в живота. Не мислиш ли така?
Твърдо бе решил, че не си струва да говори лошо за Боби. Поне не още. По-разумно бе да остави нещата такива, каквито си бяха и да позволи на тъпия каубой сам да прецака отношенията си с Мили.
— Не знам — въздъхна Мили със съмнение в гласа. — Мисля, че Боби иска да продължи да ме тренира. Но проблемът е, че никога няма достатъчно време.
— Точно така! — изтъкна Тод. — Честно казано, ти ще му направиш услуга. Той си има достатъчно работа с конюшните, да не говорим и за закъсалото ранчо, плюс работата му в чужбина. А при Джими ще тренираш и ще се състезаваш непрекъснато. При това говоря за сериозни състезания: Лос Аламитос, Бей Медоус. А следващата година може дори и „Тройната корона“. Кой знае?
Сърцето на Мили заби лудо. „Тройната корона“ беше върховното надбягване. Провеждаше се в Ню Мексико и се състоеше от дерби в Руидосо през юни, „Рейнбоу“ през юли и „Американско бъдеще“ в началото на септември. Да участваш в някое от тези надбягвания бе мечта.
Тод беше прав. Щеше да направи услуга на Боби, ако го освободеше от себе си. Бездруго отношенията им вече не бяха особено добри.