Очите й се напълниха със сълзи от срам и мъка.
— Но ти ми изпрати цветя — отчаяно каза тя. — А днес, когато се прегърнахме, беше… различен.
— Как? — ужасено попита Боби. — Как различен? Не е вярно.
— Погали ме по косата!
— Проявих обичта си. Господи, Съмър, държа на теб. Ти си ми като сестра.
— Глупости! — изхлипа тя.
Не можеше да понесе такова унижение.
— Използваш това само като оправдание. Заради Мили е, нали? Затова не ме искаш. Влюбен си в нея.
— Това е лудост — отвърна Боби, но осъзна, че не звучеше убедително. — Не, не е така. Ни най-малко. Мили и аз… сложно е — завърши той притеснено.
— Не, не е — възрази Съмър. Нямаше какво повече да губи, затова реши да си излее душата. — Изобщо не е сложно. Съвсем просто е. Ти я искаш и не можеш да я имаш. А сега вероятно някой друг ще я има и това те подлудява.
Боби измъчено прикова поглед в краката си. Някой ден Съмър щеше да стане страхотен адвокат с подобни аргументи. А той глупакът си мислеше, че успява добре да прикрие чувствата си. Но Съмър ги бе схванала веднага.
— Съчувствам ти, Боби. Наистина — добави тя и се отправи към вратата, без да избърше сълзите от лицето си. — Повярвай ми. Знам какво е да обичаш човек, който не те обича.
След като Съмър си тръгна, Боби се отпусна на стола и притисна ръце към лицето си.
Каква бъркотия!
Проклета шибана бъркотия!
18.
Ейми Прайс нагласи чадъра над шезлонга си и придърпа горнището на банския, разтягайки светлосиния плат, който се впиваше болезнено в кожата й. Червена линия — отчасти изгорено от слънцето, отчасти белег от стегнатия ластик — се бе образувала над гърдите й. Две неприятни рула розова плът провисваха отдолу като кренвирши от хотдог.
Завъртя се по корем и отвори книгата със сонети от Дън. Тя самата пишеше аматьорски поеми и се надяваше един ден да ги публикува. Сега се опита отново да потъне в красивата поезия и да не обръща внимание на виковете на братята си в басейна зад нея.
Обикновено мразеше да се пече. Но наскоро прочете в „Мари Клер“, че тъмният загар може да те накара да изглеждаш с около пет килограма по-слаб, затова, когато Кенди й предложи да наглежда близнаците, при това в продължение на цял час, тя се възползва от възможността.
Изпотена и измъчена от неудобното положение, повече й се искаше да бе отишла да й направят изкуствен тен. Но пък като си знаеше късмета, вероятно щеше да стане на зловещи оранжеви райета. Затвори очи и се опита да си се представи загоряла и отслабнала за ежегодното пътешествие на семейството до Ню Йорк. Не че Гарт щеше да я забележи, дори да отслабнеше.
Гарт Мейвърс, мускулест плейбой от Мартас Вайнярд, бе последното протеже на баща й в жокейските среди и безнадеждната мечта на Ейми. Талантлив жокей, но и страхотен женкар. Миналият сезон бе спал няколко пъти с Ейми, с надеждата това да му помогне с богатия й, властен баща, и тя страхотно си бе паднала по него. Разбира се, веднага след като Джими го назначи, той я изостави. Последното, от което се нуждаеше, бе дебелата дъщеря на Прайс, увиснала на врата му, когато дългокраки хубавици се тълпяха пред вратата му.
Ейми, разбира се, бе съсипана от измяната му, макар да полагаше усилия да го прикрие. Тъкмо бе успяла да си наложи да не се втурва в тоалетната и да плаче всеки път, щом чуе името му, когато преди месец до нея достигна ужасният слух, че Гарт се е сгодил за някаква прочута манекенка.
Знаеше, че няма никакъв шанс с него, независимо дали бе сгоден или не. Повтаряше си, че не я обича и само я бе използвал. Но все пак мисълта, че щеше да го види отново през септември, когато Гарт щеше да се състезава за баща й, караше сърцето й да потръпне от надежда и вълнение.
Тя изцеди малко крем в ръката си — предпазният фактор бе едва шест, но се страхуваше, че изобщо няма да почернее, ако използва по-силен — намаза раменете си и отново се опита да се отпусне.
Ако поне си имаше собствено жилище. Място без крещящи деца и кошмарни мащехи.
Но макар на двадесет и четири, Ейми никога не живяла извън дома си. Джими, притеснен от теглото й и без да знае как да поговори с нея по въпроса, не само я пренебрегваше, но и се отнасяше с жестокост, от която персоналът в Палос Вердес потръпваше. Но Ейми го обичаше въпреки всичко. Въпреки ужасното му поведение, проклетата му съпруга и бащинската любов към близнаците. Той бе единственият й близък. И бе убедена, че един ден чудесният свят, който си бе изградил около злобната използвачка Кенди (Джими вярваше, че жена му го обича и не му изневерява, и не даваше и дума да се издума срещу нея), щеше да рухне. А когато това станеше, Ейми щеше да е до него.