Междувременно, животът й в позлатения затвор в Палос Вердес бе адски самотен. Дони, истинският й брат (кошмарните отрочета на Кенди, заченати ин витро, никога не можеха да са й истински братя), така и не бе простил на Джими за смъртта на майка им. В деня, когато завърши колежа, той се премести в Манхатън и оттогава се обаждаше рядко и никога не ги посещаваше. Не криеше, че според него Ейми предава паметта на майка им, като живее под един покрив с Кенди, и категорично отказваше да проумее лоялността й към гнусния им баща. Раздялата с Дони бе наранила Ейми силно, макар да се опитваше да не мисли за нея.
От време на време, когато животът станеше непоносим, тя се появяваше на светската сцена в Ел Ей, но неизбежно пострадваше. Търсеше любовта, от която бе лишена в детските си години, и започваше връзки с хубави млади актьори, интересуващи се единствено от парите й — защо иначе щяха да се срещат с дебело момиче в град, претъпкан с най-красивите жени в света? Всеки път, когато бе използвана и зарязана от поредния използвач, Ейми се оттегляше в Палос Вердес да ближе раните си като измъчено животно. Намираше успокоение в единственото постоянно нещо в живота си — храната.
През годините бе опитвала всяка диета, програма на физически упражнения и психотерапия, за да свали излишните килограми. Но нищо не й бе помогнало. Дори любимата й поезия. Утехата и сигурността, които й даваше шоколадът, не можеха да бъдат заменени с нищо друго. Отдавна се бе примирила с факта, че е дебела и не може да направи нищо по въпроса.
— Ще изгориш.
Тя вдигна глава и видя Шон, застанал над нея. Ниското му набито тяло хвърляше сянка върху зачервения й гръб.
— Мамка му. Наистина ли?
Надигна се и бързо се покри с хавлия. Също като всеки друг в Палос Вердес, и тя мислеше, че главният ветеринар на баща й е великолепен. Но за разлика от повечето хубави мъже, които познаваше, Шон бе и сладур: мил, нежен, смешен и никога не пренебрегваше хората заради това, че са бедни, дебели или несъвършени. Беше й станал близък приятел откак се бе нанесъл в имението миналата година, един от малцината, с които можеше да се отпусне и да бъде самата себе си.
— Какво правиш тук? — закачи го тя. — Не трябва ли да си в конюшните, пъхнал ръка в конски задник?
— Стига мръсни приказки, госпожице Прайс — ухили се той. — Идвам със заповеди отвисоко. Баща ти иска да види нейно величество горе. Веднага.
И кимна към Кенди, чието оранжево горнище лежеше до басейна. Застанала полугола във водата като амазонска богиня, тя се опитваше безуспешно да овладее синовете си.
— Изглежда сякаш се опитват да я удавят — отбеляза Шон.
— Дано да имат късмет — отвърна Ейми искрено.
Чейс и Чанс, отрупани с безброй оранжеви спасителни пояси и жилетки и намазани с дебел слой крем, весело пръскаха грижливо вдигнатата руса коса на майка си. Кенди не изглеждаше щастлива.
— Ейми. Ейми!
Господи, ама че глас, помисли си Шон. Гневът превръщаше сексапилния южняшки говор на Кенди в зловещо скърцане, от което зъбите ти изтръпваха.
— Недей да седиш там тъпо като кит. Ела ми помогни.
— Стой си на мястото — твърдо заяви Шон. — Не скачай всеки път, когато ти нареди. Аз ще отида.
Той пристъпи към басейна и с лекота вдигна по едно хлапе във всяка ръка. После, макар и да презираше Кенди, не можа да не се възхити на твърдите й закръглени гърди, когато тя се надигна да го поздрави, горда с голотата си като младата Бо Дерек.
— Благодаря — провлече тя със сексапилния си дрезгав глас, без да си направи труда да потърси хавлия. — Ти си истински ангел.
Пфу! А ти пък си дявол, помисли си Ейми, вторачена със завист в гладките слаби бедра на мащехата си, по които нямаше и следа от целулит. Знаеше, че е гадно от нейна страна, но й се искаше собствените й бедра да не приличаха на два гигантски казана с каши от овесени ядки, опаковани в найлон.
От друга страна, не трябваше да завижда на Кенди. Не искаше. Жената бе въплъщение на всичко, което презираше.
— Джими те вика горе — каза Шон, като пусна гърчещите се и пищящи хлапета в кошарата им до басейна и си помисли, че и двете имаха нужда от по един хубав шамар. — В кабинета си е. Нещо за ангажиментите по пътуването до Ню Йорк.
— Аха — изсумтя Кенди с отегчен вид, но нахлузи коприненото си кимоно и се приготви да влезе в къщата. — Добре. Щом негова светлост ме вика, май трябва да отида — нацупи се тя.