Джими беше идеален съпруг в много отношения — обичлив, щедър и нищо неподозиращ. Но мразеше да го карат да чака. А и половин час в компанията на децата беше изчерпил напълно по-раншния й майчински ентусиазъм.
След като Кенди изчезна, Шон бръкна в джоба си, извади малък бял плик и го подаде на Ейми.
— Това е за теб — каза той. — Беше под купчина реклами и боклуци в офиса и едва не го изхвърлих.
— Благодаря — отвърна момичето и огледа написания на ръка адрес и пощенската марка от Ню Йорк.
За миг в душата й се надигна надежда, че може да е писмо от Гарт, но бързо се овладя. Защо, за Бога, Гарт би й писал?
Пъхна плика под дрехите си — щеше да го отвори, след като Шон си тръгнеше, в случай че бе нещо лично, и му се усмихна.
— Довечера ще имаме гости — съобщи му тя. — Оня тип Тод, приятелят на другарчето ти Боби. Идва вече за трети път за един месец.
— Да, чух — скептично процеди Шон. — Не мисля, че Боби го харесва особено. Нито пък аз, честно казано. Коварно копеле изглежда, не мислиш ли?
Ейми се засмя.
— Може би. Не го познавам. Ще доведе някакво момиче със себе си, жокейка на каубойски коне, която татко иска да протежира. Джили или нещо подобно.
— Нее! — извика Шон, който бързо събра две и две. — Мили? Момичето, което Боби доведе от Англия?
— Точно така — потвърди Ейми. — Вярно, че беше Мили. Англичанка е.
— Мили Боже — поклати глава Шон. — Чудя се дали Боби знае, че тя ще идва тук. При това с партньори му… ама че благодарност. И след всичко, което направи за нея.
— Какво имаш предвид?
— Ами… не се обиждай, ангелче, но Боби не е най-големият почитател на баща ти.
— Аха — усмихна се Ейми. — Разбирам.
— Предполагам, че и Мили го знае. Кофти работа. Боби е луд по нея. Промени се напълно, откак се запознаха, при това не към по-добро.
— Е, знам само, че татко я видял да язди миналия уикенд и твърди, че е феномен. Не бих искала да нараня Боби, но се надявам, че тя ще тренира тук. Хубаво ще е наоколо да има още едно момиче.
— Хм — изсумтя Шон. — Ще видим. Поне най-после ще разбера за какво е цялата шумотевица.
По-късно същата вечер Мили изкачи стълбите към палата на Прайс. Потъмнената й коса контрастираше красиво с блестящата сребриста рокля, която Тод й бе поднесъл като поздравителен подарък. Във вените й пулсираше адреналин.
При други обстоятелства би се почувствала нервна и уплашена от перспективата да прекара вечерта с нов спонсор, особено прочут и могъщ като Джими Прайс. Но разговорът й с Боби преди два дни я бе вбесил страхотно. За кого, по дяволите, се мислеше той?
Даваше й заповеди като проклет генерал. Беше толкова ядосана, че бе готова да си излее яда върху почти всекиго.
Беше очаквала смесени чувства от него. Надяваше се, макар да не смееше да си го признае, че Боби ще изпита тъга заради изнасянето й от Хайуд, примесена с гордост от напредъка на кариерата й. Тайничко си представяше, че ако преуспее, най-после ще му докаже, че е възрастен човек и жена, а не невинното малко момиченце, за което я приемаше.
Но вместо да изпитва гордост и обич, Боби се бе нахвърлил върху нея с възмущение и гняв. Не само я бе обвинил в предателство и неблагодарност, но и бе намекнал, че Тод я използва заради наивността й.
Лицемерието му беше зашеметяващо. За него беше нормално да мисли само за Хайуд, да пренебрегва всичко, включително приятелството им и тренировките й, в отчаяните си опити да направи ранчото печелившо и да си върне контрола върху него. Но когато стана дума за нейните опити да спечели пари, за да откупи Нюуелс, той се отнесе подигравателно и дори презрително.
— Имаш ли представа колко струваше фермата? — попита я той по телефона. — Не знаеш нищо за парите, Мили. Абсолютно нищо. Наистина ли мислиш, че можеш да спечелиш достатъчно от състезанията, за да си върнеш фермата? Ще ти е нужен цял живот.
Е, щеше да му покаже. Боби можеше да мрази Тод и Джими колкото си иска. Можеше дори да мрази и нея. Вече не й пукаше, опита да се убеди. Щеше да стане звезда в състезанията с каубойски коне. И щеше да си върне Нюуелс със или без неговата подкрепа.
В известно отношение гневът и упоритостта му я бяха улеснили. Бяха унищожили чувството й за вина и го бяха заменили със стоманена решителност. Хубаво бе най-после да изпитва нещо друго към него, освен безнадеждна любов. Тя дори се радваше на негодуванието си срещу него, докато следваше Тод към бърлогата на Джими.