Мили свали мантото си в същото мраморно антре, където Боби бе стоял с Тод само преди няколко месеца. Въведоха я в толкова красива трапезария, че тя ахна от възхищение. Осветена изцяло от свещи, чиито пламъчета се отразяваха в кристала и сребърните прибори, масата изглеждаше приготвена за банкет на боговете. В стъклени гарафи, украсени със сребро, блестеше червено вино. Отрупани с плодове купи стояха в центъра на масата, заобиколени от квадратни ониксови вази, натъпкани с бели рози.
— А, най-после. Влизай, скъпа, заповядай.
Джими седеше начело на масата, крал в двореца си. Аурата от власт и авторитет около него бе още по-силна, отколкото в „Мандевил“, въпреки почти клоунските му черти: рижавата коса, очичките, потънали в месестата му физиономия като стафиди в тесто, ръцете, които приличаха на рула тлъстина, залепени едно за друго. По някаква причина Мили не бе обърнала внимание на физическата му грозота през уикенда. Но тази вечер тя бе подчертана още повече от красивото момиче, което седеше до него, вероятно жена му.
— Съжалявам, че закъсняхме — извини се Тод, като се ухили самоуверено. — Натоварено движение.
— Забрави — успокои го Джими, като протегна ръка на Мили, без да стане. — Изпуснахте ордьоврите, но сте навреме за основното. Моля, седнете. И двамата.
Мили погледна Тод за миг, сякаш искаше указания, и той й махна към празния стол от лявата страна на Джими. Той самият се настани между Кенди и ужасно дебело момиче в кошмарен розов кафтан. Мили си припомни описанието на Боби и се досети, че това е Ейми. Роклята й сякаш бе създадена да привлича вниманието не само към размера й, но и към изгореното й от слънце лице, увенчано с обелен нос.
Мили й се усмихна инстинктивно и бе възнаградена с широка усмивка.
Ейми бе много по-щастлива, отколкото Мили или който и да било друг подозираше. Писмото от Ню Йорк не беше от Гарт, а от следващото най-добро място: малко, но уважавано издателство, заинтересувано от поезията й. Разбира се, не бяха казали, че ще публикуват стиховете й, но я бяха поканили на среща в Ню Йорк. Това бе достатъчно да извика на лицето й усмивка, която дори официалната вечеря с баща й не можеше да заличи.
— Позволи ми да те представя — каза Джими, като сложи ръка на рамото на Мили. — Хора, това е Мили Локуд Гроувс. Тя ще тренира тук и, надявам се, ще язди за мен през следващия сезон.
Мили се изчерви от удоволствие.
— А повечето вече познавате Тод Кренбърн — добави Джими.
Мили забеляза, че Кенди изгледа Тод многозначително, а той й отвърна с намигване. По някаква причина това страшно я подразни. През последните ден и половина бе свикнала да е единственият обект на вниманието му, а сега някаква тъпа курва с огромни цици го притегляше към себе си и това адски я вбеси. Не можеше да си обясни защо това не дразнеше и Джими, но на него очевидно не му пукаше.
— Това е Кенди — гордо заяви той. — Красивата ми съпруга.
— Здрасти — дрезгаво провлече блондинката, като неохотно отдели вниманието си от Тод за миг и изгледа отвисоко Мили, също както правеше Рейчъл.
Вещица.
— А това е Ейми — продължи Джими. — Дъщеря ми.
Надали щеше да прозвучи по-малко ентусиазирано, ако бе представил брадавицата на крака си. Горкото момиче. Мили я видя как се изчерви и се изпълни със съчувствие. Как бе възможно Джими да е толкова мил и дружелюбен с нея, напълно непознатата, а да се държи така грубо към собствената си плът и кръв?
— Здрасти — усмихна се тя, като се зачуди как да каже нещо мило, което да не прозвучи като лъжа. — Страшно ми харесват обиците ти.
— Благодаря — кимна Ейми доволно. — Нови са.
Ейми реши, че Мили е чудесно момиче.
— А това — махна Джими към дребния, мургав хубавец, който седеше срещу нея, — е Шон О’Фланегън. Шон се грижи за всичките ми каубойски коне.
— О, здрасти — усмихна се Мили широко. — Шон. Ти си приятел на Боби, нали? Разказвал ми е много за теб. Макар че вероятно съм чула редактираната версия — подхвърли закачливо.
— Най-вероятно — промърмори Шон с презрителен поглед, който накара Мили да изтръпне. — Очарован съм — добави той саркастично.
Странна работа. Защо ли беше толкова враждебен към нея?
Преди да успее да отвърне на заядливата му реплика, Джими настоя за вниманието й и я представи на треньорката си Джил, мъжествена, мрачна жена на около петдесет години. Джил имаше късо подстригана посивяла коса и носеше мъжко ездаческо сако, но за разлика от повечето треньори, които Мили познаваше, беше любезна и й кимна дружелюбно.