— И последно — продължи Джими, като се усмихна на мъжа, който седеше вляво от Мили, — искам да се запознаеш с Брад Гейсфърд. Ако има нещо, което Брад да не знае за рекламата, значи не си струва да го знаеш.
— Всъщност аз съм повече консултант по имиджа — претенциозно заяви Брад. — Някои хора наричат това, с което се занимавам, холистична реклама, но не това правя. Аз създавам имидж.
— Аха — неразбиращо кимна Мили. — Ясно.
— Хей, Брад — провикна се Тод, сякаш двамата бяха приятели от детинство, а не запознали се преди секунди. — Какво мислиш за акцента на Мили? Великолепен е, нали?
— Да, разбира се — потвърди Брад. — Падам си по акцента. Падам си по името. Вибрира като Остин Пауърс, човече. Точно каквото търсим.
Мили се намръщи. Брад приличаше на досаден зубрач. Беше вероятно на около четиридесет години, но се опитваше да изглежда като тийнейджър, издокаран в камуфлажен панталон и прекалено дълга памучна тениска, която според него подчертаваше мускулите му. Носеше очила без рамки и мизерна малка брадичка. И какво, по дяволите, беше това „вибриране“? Не беше чувала нищо толкова трагично, откак Джъстин Тимбърлейк започна да се опитва да звучи като негър. Идиотска история.
— Реших да използвам Брад за рекламите и промоциите ти — съобщи й Джими с пълна уста.
Мили искаше да го попита защо, но реши, че е по-разумно да си замълчи. Просто се вторачи в устата на Джими и се опита да си представи как целува красивата Кенди. Не беше лесно.
— Тод и аз го обсъдихме днес следобед — продължи Джими.
— Така ли? — попита Мили и впери любопитен поглед в Тод, който не й бе споменал нищо.
— Аха — изсумтя Джими. — Ти си талантлива ездачка, но това няма да е достатъчно. Имидж. Трябва да поработим върху него. Това ще е най-важното.
— Точно така — усмихна се Брад. — Най-важното.
— Ами — сви рамене Мили и се нахвърли върху агнешкото и зеления фасул с апетит, — всъщност не ми пука за имиджа, господин Прайс. Просто искам да се състезавам. И да спечеля. И да натрупам много пари.
— За съжаление, скъпа — изтъкна Брад със снизходителна усмивка, — Джими е прав. Не можеш да имаш едното без другото. Имам предвид, пари без имидж. Това е Америка.
— Чакай да отгатна — обади се Шон, който обръщаше чашите вино с впечатляваща скорост. — Ще я наречеш Английската каубойка — и повдигна вежди подигравателно. — Адски оригинално.
— Не става дума за оригиналност — изсъска Брад, който очевидно не обичаше Шон. — Макар че, според мен, това е наистина оригинално.
— И аз така мисля — подкрепи го Тод, като си припомни как се държа дребният и мрачен ирландски шибаняк последния път, когато бе тук с Боби, и започна да се дразни. — Важен е маркетингът. Акцентът. Видът — обясни Брад и посочи Мили като фермер, показващ най-хубавото си добиче. — Можем да продадем това. С медиите на Джими зад гърба й, можем да я продадем за цяло състояние.
— Може и така да е — рече Шон, макар да не се съмняваше, тъй като знаеше колко врати се отваряха при споменаването на името на Прайс. — Но е доста евтино, не мислиш ли? — обърна се той към Мили. — След всичко, направено за теб от Боби Камерън, изненадан съм, че искаш да опетниш старите западняшки традиции, на които той толкова държи, с някаква лигава реклама.
— Аз не… — заекна Мили. — Имам предвид, това няма нищо общо с Боби.
Внезапно се почувства неудобно. Дали Шон бе прав? Дали всичко това щеше да подейства като шамар на Боби?
— Хайде да не прибързваме — намеси се Джими, за да разсее напрежението.
Не знаеше защо Шон бе толкова раздразнен, но не искаше новата му жокейка и гениалният му ветеринар да се карат още от първия ден.
— Първата ни задача е да направим Мили известна в националните каубойски кръгове. Всичко друго ще дойде по-късно.
— Тук ли ще живееш? — попита Ейми, която почти не бе проговорила цяла вечер и очевидно не искаше да привлича вниманието към себе си.
— Не — небрежно отговори Тод. — Ще тренира тук девет до шест, пет дни седмично, когато не се състезава. Нали така, Джими?
Джими кимна.
— Точно така.
— Всъщност ще живее при мен — добави Тод.
Мили седеше мълчаливо по време на разговора и се обръщаше от единия към другия като куче, наблюдаващо тенис мач. Започваше да й се струва, че не съществува. Тод и Джими не си бяха направили труда да поискат мнението й, а просто действаха и крояха планове за нейния живот.