Но пък не можеше да се оплаче. В крайна сметка й предлагаха това, което винаги бе искала.
Всичко, освен Боби Камерън.
Но след случилото се през последните няколко дни, Мили най-после започваше да се примирява с мисълта, че Боби бе мечта, която никога нямаше да се осъществи.
Треперейки в пикапа си пред портата на имението на Тод в Бел Еър, Боби отчаяно се опитваше да остане буден.
Възможно ли е Дилън да е прав? Дали не трябваше да си остане у дома, вместо да идва тук?
Не, мамка му! Защо пък да не дойде? Не беше готов да се предаде и да остави гнусното копеле Кренбърн да му отнеме Мили. Да му позволи да я развали и нарани, да я вкара в страшния свят на главорезите, за който не бе готова, а после да я изостави в мига, когато получи каквото искаше.
А това бе другият проблем. Какво точно искаше Тод? Хайуд? Определено имаше потайна цел, Боби бе сигурен, макар че засега не можеше да докаже абсолютно нищо. Или пък преследваше само Мили?
Очевидно я желаеше. Това бе ясно още от онази противна вечер в дома на Джими миналата година, през уикенда, когато Сесил почина. Но предчувствието му сочеше, че става дума за нещо повече от похот. Защо Тод би си правил труда да събере Мили и Джими? Изглеждаше сякаш целта му е да направи мръсно на Боби, макар че причината за това не бе ясна.
Може би пък Дилън да беше прав и той бе обзет от параноя. Напрежението, на което бе подложен, наследявайки Хайуд, започването на нов бизнес и потискането на чувствата към Мили започваха да му се отразяват. Май наистина си въобразяваше разни неща.
Но не можеше да се отърси от чувството, че живее в омагьосан свят, където нищо не бе такова, каквото изглеждаше, а Тод Кренбърн държеше ключа към всичко това.
Сетне, разбира се, идваше проблемът със Съмър. Още не бе решил как да действа с нея. На път за насам се мъчеше да се разсее от черните мисли за Мили и Тод, като се опитваше да си припомни всички сигнали, които бе пропуснал. Кога бяха възникнали чувствата на Съмър? Потръпна при мисълта, че вероятно я бе окуражил по някакъв начин.
Не че не беше красива и привлекателна. Срамуваше се да си го признае, но част от него искаше да изчука Съмър, за да прогони Мили от главата си веднъж завинаги.
Но общото между всички момичета, с които бе спал досега, бе, че не бе обичал истински нито една. А със Съмър не беше така. Обичаше я. Не по начина, по който обичаше Мили, но все пак я обичаше. Ала връзка с нея не само би предизвикала фурор в ранчото, но и страхотно би усложнила живота му. А Господ знаеше, че в момента не се нуждаеше от повече усложнения.
В един сутринта, въпреки ината му, главата му се отпусна на седалката и той се унесе в сън. Внезапно ярките фарове на ферарито го върнаха към действителността.
— Боби? — Тод бе свалил прозореца си и му се хилеше с вбесяващата си самодоволна усмивка. — Страхотна изненада. Заповядай у дома.
Боби видя Мили, отпусната на предната дясна седалка. Поне му се стори, че е Мили. Какво, по дяволите, беше станало с косата й?
Преди да успее да я разгледа отблизо, Тод подкара колата отново и изфуча през портата, като не му остави друг избор, освен да го последва. Докато паркира и раздвижи схванатите си крака в предния двор, Тод вече бе отворил вратата на къщата и вкарваше Мили вътре.
— Защо не отговори на обажданията ми? — извика Боби, като подмина Тод, сграбчи момичето за рамената и го завъртя към себе си.
В късата си сребриста рокля тя приличаше на фея от друг свят.
Олюля се нестабилно на високите си токчета и се опита да се съсредоточи. Господи, Боби беше толкова красив! Дори когато й крещеше. Желанието да се протегне и да погали гъстата му руса коса, да се хвърли в прегръдката му, бе невероятно силно. Но не трябваше да го прави. Знаеше го. Ако не успееше да се сдържи, от кариерата й нямаше да излезе нищо.
А и самият Боби нямаше да я уважава, нито да гледа на нея като на възрастен човек, ако отстъпеше и се предадеше.
— Бях на вечеря в Палос Вердес — отбранително отвърна тя. — С големия лош Джими Прайс.
— Пияна си — ядоса се Боби, когато тя се препъна и се блъсна в него.
Хвана я и задържа за миг. Копринената й кожа го изпълни с диво желание и копнеж.
— Не, не съм — възрази Мили и се отдръпна. — Просто изпих няколко чаши, за да отпразнувам.
— Да, виждам, че си празнувала — вбесено промърмори той. — Дори си излязла навън по бельо и си боядисала косата си за случая.