— Я млъкни! — извика Мили. — Косата ми изглежда чудесно. Знаеш, че е така.
— Изглежда евтинджийска — злобно я захапа той. Знаеше, че се държи като кретен, но не можеше да се спре. — Преди имаше великолепна коса. Баща ти би се ужасил от новата ти прическа. Знаеш го.
— Не намесвай татко! — изхлипа тя.
Сълзите потекоха по бузите й и тя се сви притеснено. Вярно бе, че Сесил бе харесвал дългата й коса повече и от самата нея, макар че изобщо не се бе сетила за това, преди Боби да й го каже.
— Само защото твоят баща те е мразил, не смей да говориш за моя по този начин.
— Предлагам и двамата да се успокоите — хладнокръвно предложи Тод. — Защо не седнеш във всекидневната, Боби? Ще наредя да ти донесат питие.
— Не, благодаря — рязко отказа Боби. — Един от нас трябва да остане трезвен. Погледни я в какво състояние е — посочи той Мили. — Знаеш, че още няма двадесет и една. И не ми казвай, че ти не си пил, преди да се качиш в опасната си кола и да я докараш у дома.
— Ако нечия кола е опасна — сряза го Тод, като погледна презрително през рамо към древния пикап на Боби, — не мисля, че е моята.
Той затвори предната врата, влезе във всекидневната и се настани на канапето. Мили го последва.
— Е, казвай. Какъв ти е проблемът, Боби? — попита Тод. — Не очакваш да повярвам, че си шофирал чак дотук от тревога да не би Мили да пие алкохол. Не мисля, че дори ти си толкова загрижен.
— Няма нужда да говорим за мен — отклони въпроси Боби. — Какъв е твоят проблем?
— Не съм наясно за какво говориш — усмихна се Тод.
— Разбира се, че си наясно — излая Боби. — Да започнем от самото начало. Какво правеше в ранчото миналия уикенд? Знаеше, че ме няма.
— Даа — спокойно проточи Тод, като учител, обясняващ изключително просто нещо на малко дете. — Знаех, че те няма. Но имах работа в Бюелтън и реших да се отбия в ранчото, за да видя как вървят нещата.
— Глупости! Дошъл си да шпионираш! — извика Боби и се заразхожда нервно пред камината. — Не съм сляп, макар че явно съм страхотен глупак, след като изобщо ти се доверих. Мотаеш из долината, задаваш въпроси, пъхаш си носа в бизнеса ми…
— Нашия бизнес — поправи го Тод. — И аз имам дял в Хайуд, забрави ли? Имам право да знам тези неща.
— Кои неща? — изгледа го ледено Боби. — Къде, по дяволите, се ровиш? Какво се надяваш да намериш?
— Нищо. Господи, каква е тая параноя? Аз съм бизнесмен. Обичам да съм наясно с инвестициите си. Ако беше малко по-възрастен и мъдър, хлапе, щеше да осъзнаеш, че това не е необичайно. Не всички сме безгрижни каубои, ще знаеш.
Боби беше приключил със споровете. Наведе се, сграбчи Тод за яката и го вдигна с една ръка. За миг забеляза доволно ужаса в очите на Тод, когато протегна другата си ръка, за да го удари.
— Не се дръж снизходително с мен, лицемерно копеле — процеди през зъби. — Знаеш какви са чувствата ми към Джими. Нарочно изчака да се махна от града, за да запознаеш Мили с него. А сега си мислиш, че можеш да й размахаш спонсорска сделка под носа и да правиш каквото си поискаш! Е, няма да стане, чуваш ли ме?
За облекчение на Тод Боби го пусна и насочи вниманието си към Мили, като я хвана за китката.
— Мили се връща в ранчото с мен — заяви Боби.
— Не мислиш ли, че тя трябва да вземе решението? — попита Тод, като оправи вратовръзката си и се опита да си възвърне достойнството. — Все пак не е дете.
— О, напротив, дете е — възрази Боби. — Освен това е дете, за което аз се грижа. Отивай и си събери багажа — нареди й, като я бутна към вратата.
Това беше последната капка. Не стига, че Джими, Тод и противният Брад бяха обсъждали бъдещето й, без да я попитат какво мисли по въпроса, ами сега Боби се правеше на Капулети. Стига толкова. Беше й писнало да й дават заповеди.
— Знаеш ли какво, Боби? — извика тя, като се освободи от хватката му. — Не си ми баща, така че не се дръж като такъв.
Контрастът между сексапилната рокля и прическа, размазания грим и упорито повдигнатата детска брадичка бе зашеметяващ. Мили приличаше на хлапе, издокарано с дрехите на майка си. Ужасно му се искаше да я защити, да я накара да види, че Тод е безмилостна, жестока акула, която ще я нарани. Но осъзна отчаяно, че всичко, което бе казал и направил тази вечер, го караше да изглежда като ревнив егоист.
— Знам, че не съм ти баща — каза накрая той, като сниши глас. — Но обещах на Сесил да се грижа за теб…