— За Бога — прекъсна го Мили. — Кога най-после ще престанеш? Тод е прав. Не съм дете. Искаш да съм, но не е така. Каквото и да си мислиш за него, Джими ми предложи страхотна възможност.
— Аха. Значи вече е Джими, а?
— Ще яздя някои от най-добрите каубойски коне в страната — продължи тя, без да му обърне внимание. — Ще участвам в сериозни състезания. Дори спомена „Руидосо“ за следващата година.
— Опитва се да те ласкае — отбеляза Боби, без да мисли колко безчувствено прозвучаха думите му. — Не си дори близо до техния стандарт.
— Така ли? — побесня Мили. — Е, той пък си мисли, че съм. Иска да ме рекламира и да ми създаде нов имидж.
— Обзалагам се, че е така — поклати глава Боби. Страхотно му се искаше да овладее гнева си за повече от тридесет секунди, но не успяваше. — Нямаш представа, нали? — продължи той упорито. — Толкова си наивна.
— Аз ли нямам представа? — засмя се Мили, която също вече бе страхотно ядосана. — Ами ти? Прекалено сляп си, за да разпознаеш собствения си мотив. Ревнуваш!
— Абсурд — отвърна Боби.
— Така е — настоя Мили. — Не искаш да успея. Искаш да ме държиш в ранчото като домашен любимец, като дете роб, което да работи за теб завинаги.
— Престани с драмите — рязко излая той.
Тод седеше удобно на канапето и се наслаждаваше на шоуто. За щастие Боби се прострелваше в крака всеки път, когато отвореше уста. Изобщо нямаше нужда от помощта на Тод. Цялата му тъпа каубойска гордост само отпъждаше момичето от него. Нещата не можеха да се развият по-добре, дори ако самият Тод бе написал сценария.
— Слушай — каза Боби, — ще ти го обясня съвсем просто. Джими Прайс наранява хората. Няма да му позволя да нарани и теб. Може да има великолепни коне, но той е въплъщение на злото.
— Зло? — презрително процеди Мили. — Кой проявява драматизъм сега? Както и да е — отметна коси тя, седна на канапето и хвана Тод за ръка, — не ми пука какво казваш. Няма да се върна в Хайуд с теб. Не сега, не и утре, никога. Дадоха ми шанс и ще се възползвам от него. Ако наистина държиш на мен, както твърдиш, трябва да го разбереш — за момент Мили си помисли, че вижда нещо — страх, съжаление, дори отчаяние — в очите на Боби. Но то бързо изчезна и на мястото му се появи отбранително равнодушие. Типично за Боби.
— Добре — кимна той. — Чудесно. Остани тук, щом така искаш. Но не се връщай при мен, когато всичко се разпадне. Или когато пораснеш достатъчно, за да осъзнаеш, че този тип те използва — посочи той Тод.
— Използва ме? — искрено се озадачи Мили. — Как? За какво?
— За да се добере до мен. До Хайуд — отговори Боби. — Той се интересува от ранчото, а не от теб, миличка.
— Знаеш ли, това вече е пълна лудост — намеси се Тод. — Никой не се опитва да се добере до никого. Просто искам да помогна на момичето. Нямам егоистичен мотив. Но и не искам да заставам между вас двамата.
— Не си прави труда — прекъсна го Боби, като вдигна ръка. — Можеш да заблудиш тийнейджърка, която не е наясно с нещата. Но не и мен. Настоявам да се оттеглиш от бизнеса и от земята ми.
— Я стига, Боби — засмя се Тод. — Не е толкова просто, знаеш го. Инвестирал съм в Хайуд, а това ми дава определени права…
Преди да осъзнае какво става, Тод откри, че Боби отново го бе сграбчил и този път не се шегуваше. След секунда Тод се замъчи да си поеме дъх и се вторачи паникьосано в присвитите, изпълнени с омраза очи на Боби.
— Стъпи още веднъж в ранчото ми — прошепна Боби — и, кълна се в Бога, ще те убия. Това достатъчно ясно ли е за теб, господин Кренбърн?
Тод кимна безпомощно. Боби го метна безцеремонно на пода и изскочи навън, като затръшна вратата след себе си.
Цяла минута бе нужна на Тод, за да си възвърне хладнокръвието и да се надигне от пода.
— Добре ли си? — попита той Мили.
— Аз ли? Добре съм — отговори тя. — Тревожа се за теб.
Но си личеше, че Мили трепери като лист в тънката си рокля. Целият алкохол се бе изпарил от организма й и сега бе пребледняла, трезва и очевидно разстроена.
— Ела тук — каза той, като се настани на канапето и я придърпа към себе си.
След миг усети как напрегнатото й тяло започна да се отпуска. Отблизо младостта й се долавяше още по-силно, почти като физическо присъствие. Тод бе спал с много по-млади жени, включително и няколко тийнейджърки. Но нямаше сравнение между отворените деветнадесетгодишни хубавици от Ел Ей, с осъзната сексуалност и оформени чрез пластична хирургия тела, и крехкото английско момиченце, нежно и невинно, разтърсвано от емоции. Боби беше прав за наивността й. А това качество бе невероятно вълнуващо.