Но всички прегледи и тестове снощи не показаха нищо нередно. Джими бе категоричен, че конят е добре и трябва да участва в Санта Роза. Мили не можеше да направи нищо по въпроса.
— Добре е — каза тя на Шон. — Тестовете бяха ясни.
Нямаше да го покаже, разбира се, но и тя самата се тревожеше. След смъртта на Лесна победа се бе зарекла никога вече да не се сближава толкова много с кон. Но през последните два месеца жребецът, който Джими бе купил от Тод специално за тренировките на Мили, я бе спечелил с милите си очи, невероятен състезателен дух и яки гърди, които му даваха вид повече на товарен, отколкото на състезателен кон. Мили го обичаше лудо и по-скоро би умряла, отколкото да го види наранен.
Понякога й се струваше трудно да повярва, че се състезаваше за Джими едва от десет седмици. Изглеждаха й повече като десет години, тъй като животът й се бе променил напълно.
Тренировките й в Палос Вердес напомняха за катерене по стръмна скала. Джил Сандърс, треньорката на Джими, се оказа още по-строга и взискателна от Боби, което си бе постижение. След едноседмична здрава тренировка на закрито тя изкара Мили и Демон навън и ги накара да упражняват тристаметрови спринтове. И скоро започнаха да участват в квалификациите по всички прочути калифорнийски писти — Фърндейл, Аламеда, Феърплекс Парк, Лос Аламитос. С течение на седмиците, когато двамата се опознаха по-добре, формата им значително се подобри и Мили спечели няколко квалификационни състезания, при това с доста по-добри резултати от по-опитните жокеи.
Благодарение на Джил, Мили придоби повече състезателен опит през първите си пет седмици в Палос Вердес, отколкото в Хайуд за шест месеца. Тя и Демон станаха неразделни.
Но това си имаше и недостатъци.
Не всички, занимаващи се със състезанията с каубойски коне, бяха спокойни джентълмени като каубоите от Санта Инес. Приятелските отношения, впечатлили Мили в Балард, просто не съществуваха в Ел Ей. Нито пък из другите места, където жокеи, треньори и собственици се конкурираха за огромни печалби. Сексисткото отношение също бе проблем.
— Не сме имали прилична ездачка откакто Тами Пърсел се оттегли през 2000 година — напомни й Джими по време на едно от надбягванията, когато напълно непознат жокей я бе сръгал силно в ребрата и се бе отървал безнаказано. — Все още доста хора се противопоставят на идеята. Но ти трябва да превъзмогнеш проблемите.
Мили кимна енергично и разтри насинените си ребра.
— Не ме разбирай погрешно — продължи Джими. — Тами беше страхотна ездачка. Петдесет и пет спечелени надбягвания, включително и националното. Но тя нямаше твоите предимства — красота, младост, акцент, имидж. Пък и не бе рекламирана правилно.
Мили вече бе научила, че правилната реклама означава тежки и уморителни задължения, които отнемаха не по-малко време от тренировките. Но въпреки хроничната липса на свободно време и постоянната умора, тя се чувстваше много по-щастлива, отколкото когато и да било след смъртта на баща й. След месеците, през които бе копняла безнадеждно по Боби, идването в Ел Ей й подейства възродително. А най-важното бе, че постигаше напредък в кариерата и се доближаваше към прогонването на Рейчъл от Нюуелс, преди кучката да унищожи фермата и наследството на баща й напълно.
Погали Демон между ушите, затегна юздите и се намести на седлото. Слава Богу, днес бе малко по-хладно и треперенето на коня се бе успокоило.
А и бездруго не можеше да направи нищо, освен да се съсредоточи върху надбягването, което й предстоеше. За щастие, изглежда Демон се чувстваше по същия начин. В мига, когато отвориха вратите, той се изстреля напред с вида на кон в отлично състояние. След няколко секунди заеха първото място.
— Добро момче — извика му Мили окуражително. — Още малко, Демон, и всичко ще свърши. Можеш да се справиш.
Тълпата не беше огромна, не повече от триста души, но бе достатъчно голяма, за да въодушеви Демон. Макар и не в най-добрата си форма, той бе по-амбициозен от всеки друг кон, който Мили някога бе яздила, и се наслаждаваше без свян на вниманието и аплодисментите. В мига, когато прекосиха финалната линия — отново на първо място, за втори път тази седмица, Демон отметна глава назад и започна да се фука, като риташе възбудено със задните си крака — нещо, което се бе превърнало в победния му танц, за радост на зрителите.
Мили вдигна глава и видя, че Джил тичаше към тях. Изглеждаше нетипично весела в яркожълт пуловер за голф и раиран панталон. Обикновено треньорката не носеше друго, освен черно и сиво. Очевидно днес бе в празнично настроение.