— Беше великолепно — поздрави ги задъхано. — Чудесна работа.
— Наистина ли? — грейна Мили, която не бе свикнала на комплименти от Джил.
— Абсолютно. Постигнахте много добро време — изтъкна Джил, като потупа Демон по врата. — Не мисля, че може да не ви одобрят.
— Надявам се да си права — нервно промърмори момичето. — Все още ни очакват две квалификационни състезания.
Слезе от коня и се огледа наоколо.
— Знаеш ли дали Тод е тук? — попита с престорена небрежност.
— Нямам представа — отговори Джил, която се бе съсредоточила напълно върху Демон, наметна го с одеяло и махна на един от младшите на Джими да дойде да премери температурата му. — Не съм го виждала.
Мили прехапа устни и потисна абсурдното си желание да заплаче. Дяволите да го вземат. Беше й обещал, че ще присъства. А сега отново щеше да й се наложи да моли Ейми да я закара у дома.
От нощта, когато бе изгубила девствеността си през април, Тод се бе превърнал в център на света на Мили. Отначало промяната бе постепенна и практична. Животът в дома му означаваше, че трябва да привикне към неговите навици и график. Тъй като Мили нямаше шофьорска книжка, бе по-зависима от него, отколкото би искала, по-скоро от Мигел, жизнерадостния мексикански шофьор, който я водеше всеки ден до Палос Вердес за тренировките й.
Скоро откри, че Бел Еър, макар и великолепно, бе доста изолирано място. Нямаше магазини, нито кафенета, нито съседски отношения. Всеки се криеше зад електрическите си порти, надничаше към съседите си с бинокъл и се опитваше да разбере колко ли струват имотите на останалите. Беше квартал, където можеше да живееш тридесет години и да не се запознаеш с най-близкия си съсед. Тод й го бе казал съвсем сериозно.
Но дори и да имаше къде да отиде, улиците бяха създадени за коли, просто нямаше тротоари. В Хайуд поне можеше да се разходи или да поязди до Солванг, където да си купи вестник и кафе, когато беше в подходящо настроение. А сега имаше нужда от помощта на Тод, за да напусне имота.
Мили започна да прекарва все повече време у дома. Откъсната от семейството и приятелите си в Англия, а сега вече отдалечена и от Боби, в живота й се появи огромна празнина, която никой, освен Тод, не можеше да запълни. След съвсем кратко време връзката им я погълна напълно.
С Боби всичко ставаше адски бавно. По-скоро нищо не ставаше всъщност, а я докарваше до лудост. Близостта с Тод я накара да се почувства като тенджера под налягане, на която са свалили капака. Не толкова на пара, колкото експлозия.
Никога си беше представяла, че може да има връзка с по-възрастен мъж. Но сега това й се струваше най-естественото нещо на света. С вещото обучение на Тод упражняваше секса с въодушевление и се наслаждаваше на самоувереността, която й вдъхваше желанието му. Вече не беше малката Мили, лудата по конете дъщеричка на Сесил Локуд Гроувс, нито пък обектът на благотворителността на Боби. Беше силна, привлекателна жена с богат и хубав възрастен любовник. Тод я бе предпочел пред високите и изискани манекенки. За Мили това бе най-възбуждащото от всичко.
Скоро тя не само прие контрола му, но дори му се радваше. След като бе изгубила дома и баща си само в няколко кратки месеца и бе видяла как светът й рухва, сега беше чудесно да е с човек, който взимаше всички решения и я караше да се чувства в безопасност.
Не възрази, когато Тод не само й купи великолепен нов гардероб, но и настоя да избере всяка дреха в него. Нито пък се възпротиви, когато я сложи на стриктна диета — Джими бе наредил да свали няколко килограма, за да е по-лека на седлото — и нае диетолог, който непрестанно да е около нея и да внимава дали се придържа към нарежданията.
Недостатъкът бе, че още от първия ден Мили сложи всички карти в ръцете му. И Тод не се колебаеше да ги играе. Внимаваше да я поддържа в постоянна несигурност относно мотивите и обичта му. Вечно флиртуваше с други момичета и не се криеше. Често се връщаше у дома в късна нощ след някой купон и дори не си правеше труда да се извини. Мили побесняваше и се насълзяваше от ярост, но той винаги я успокояваше, като я отвеждаше в леглото.
Тод доволно откри, че сексуалността на Мили бе много по-силна и животинска, отколкото бе очаквал. Нямаше никакви задръжки и бе напълно открита. Очевидно не искаше да се прави на недостъпна.
— Хей — извика Ейми, като се приближи към нея, хванала ключовете от колата си в ръка, издокарана в огромна безформена розова риза и същия на цвят панталон.