Приличаше на кръстоска между топка тесто и огромна малина, но Мили й се зарадва безкрайно.
— Какво е станало? О, не ми казвай — намръщи се Ейми. — Тод не се появи, нали?
Мили поклати глава и се опита да потисне тъгата си.
— Вероятно е имал проблеми в работата.
— Да бе — саркастично изсумтя Ейми. — Разбира се.
Двете момичета бяха станали близки приятелки, откакто Мили започна да се състезава за Джими. Беше безценна за Ейми, защото се застъпваше за нея винаги, когато наглостта на Кенди преминеше граници. Ейми пък осигуряваше на Мили безусловно обожание и постоянно рамо, на което да си поплаче. Слушаше търпеливо разказите й за Рейчъл Дилейни, за идеите й да си върне Нюуелс, за ужасните й брат и майка, за проблемите й с Боби Камерън.
Единственото, по което не бяха на едно мнение, бе Тод Кренбърн. Ейми не можеше да го понася и не разбираше как красиво и талантливо момиче като Мили се оставя да бъде контролирано от такъв долен женкар.
— Мога да те закарам у вас, ако искаш — предложи тя, като реши да не говори повече за Тод, тъй като приятелката й изглеждаше адски нещастна.
— До Бел Еър? — изненада се Мили. — Това е на километри встрани от пътя ти.
Ейми сви рамене.
— Не бързам да се прибера у дома. Кенди е поканила две от приятелките си на гости довечера. Колкото по-дълго съм далеч от кучките, толкова по-добре.
Мили се изкикоти. Ейми винаги я караше да види и смешната страна на нещата, независимо колко бе ядосана или тъжна.
— Тази сутрин й се ядосах ужасно, задето отново ми тропоса хлапетата, затова взех поршето — засмя се Ейми.
Розовото порше на Кенди — колата на Барби, както я наричаха конярите и прислугата в Палос Вердес — бе нейната радост и гордост. Щеше да побеснее, когато разбереше, че завареницата й е потеглила с нея.
— Не ми казвай, че ще откажеш да се повозиш в него.
— Дай ми две минути да се преоблека и идвам — помоли Мили, като се опита да пропъди от мислите си образа на Тод, сгушен в леглото с някоя тъпа курва.
— Забрави. Ела така — каза Ейми. — Аз ще съм Барби, а ти може да си Кен.
Мили се засмя и хвана приятелката си под ръка.
— Добре тогава. Да вървим.
На десет хиляди километра от тях Джаспър изтри потните си длани в крачола на панталона си за втори път от пет минути насам и си пожела да спре да се поти.
Седеше сам в празния бар в хотел „Електрик“ в Нотинг Хил, чакаше Али Дактуб да се върне от тоалетната и се чудеше какво, по дяволите, го бе накарало да се съгласи на тази среща.
Всичко започна съвсем невинно преди няколко седмици — невинността бе разтегливо понятие, а това, което Рейчъл не знаеше, нямаше да я нарани. И още по-важно, нямаше да нарани самия него. Амелия Келтън, красивата дъщеря на местен треньор, която Джаспър чукаше от три седмици, му предложи да го запознае с неин приятел, собственик на състезателни коне и син на арабски петролен милиардер. Според нея Али можеше да стане потенциален работодател на Джаспър. А Господ знаеше, че работодатели не се намираха лесно напоследък.
Истината бе, че Джаспър отчаяно желаеше да се върне към жокейската си кариера по доста причини, главната от които бе разочарованието му от Рейчъл и така нареченото им партньорство. Когато Рейчъл му сподели за първи път идеята си да купи фермата, той си падна по нея. Това не само щеше да му донесе пари в брой — официално майка му щеше да получи мангизите, но не бе проблем да й измъква по няколко хиляди от време на време — но и щеше да участва в бизнеса и да изтика Мили от него. Поне така си мислеше.
Рейчъл обаче упорито отхвърляше всичките му предложения още от самото начало. Не ценеше мнението му, въпреки че самата тя не знаеше нищо за ръководенето на коневъдна ферма. Вече бе допуснала страхотна грешка, като продаде някои от най-скъпите жребци на Сесил и похарчи безумни суми за нови, неопитни животни.
А и не само Нюуелс страдаше. Успехите на Рейчъл като жокей и медийна звезда нарастваха непрестанно. За момента тя все още говореше, че е готова да рекламира и двама им като двойка. Но тъй като кариерата на Джаспър западаше все повече, той изпитваше неприятното чувство, че скоро и връзката им ще приключи.
Параноята му не се облекчаваше от нарастващите количества кокаин, които взимаше. След смъртта на Сесил чудесният му кредит в банка „Линда“, съчетан с прекалено многото му свободно време, го улесни да се отдаде на всичките си пороци с пълна сила. Сексът с момичета като Амелия засищаше суетата му и му даваше илюзия за контрол във връзката му с Рейчъл. Но в действителност животът му се плъзгаше все по-надолу и той го знаеше. Трябваше да направи нещо, да печели пари и сам да си бъде господар.