Надяваше се, че Али Дактуб ще му помогне за това.
Запознаха се в „Нам Лонг“ в Южен Кенсингтън, популярно място за разглезените младежи в Лондон. Джаспър реши, че Али е просто поредният арабски лигльо, надрусан с кокаин, който си играе на конни състезания с паричките на татко, но не се интересува сериозно от спорта, а още по-малко от това да даде работа на второкласен жокей с минимален опит.
Но докато пиеха коктейли и Али говореше, Джаспър бързо си промени мнението. Наистина момчето не знаеше нищо за конете, но разбираше от комар и насилие, и от деликатното равновесие между риск и награда, съществуващи и в двете. Внезапно той заговори откровено на Джаспър.
Али искаше от него да спира конете. Да губи нарочно на състезания, които можеше да спечели със сигурност.
Уреждане на надбягвания. С една дума — измама. Ако го хванеха, щеше да загуби правото си да се състезава, щяха да го глобят и вероятно да го вкарат в затвора. Но ако не го заловяха, можеше да спечели страхотна сума.
В „Нам Лонг“ всичко това му бе прозвучало вълнуващо, интересно и опасно. Семейство Дактуб действаше в сенчестия сив свят, където границите между законния и незаконния бизнес бяха размити. Свят, напълно различен от честните и открити делови отношения, които баща му имаше с клиентите си. Но сега, три седмици по-късно, в отрезвяващия следобед в празния лондонски клуб цялата неяснота на пиянския им разговор бе изчезнала, а тръпката бе заменена от зашеметяващ страх.
Вероятно дори извършвам престъпление само като говоря с Али, помисли си Джаспър, обзет от ужас, като усети как ледена пот се стича по тялото му.
От друга страна, ако не го хванеха, щеше да печели много повече, отколкото някога можеше да се надява да изкара като обикновен жокей. Повече от Роби Пембъртън, Детори и Джак Форстър, ездачи, с които никога не можеше да се сравнява на пистата. Повече от Мили, за която бе дочул, че е зарязала каубоя и е станала протеже на Джими Прайс. Джаспър бе страхотно вбесен от факта, че Мили си създаваше чудесна репутация в Америка.
А най-важното бе, че щеше да печели повече от Рейчъл.
— Е, обмисли си предложението ми? — попита Али, върнал се ухилен от тоалетната.
С пригладената си назад черна коса, тъмна кожа и отворена бяла риза, Али напомняше на пират. Имаше нужда само от нож и превръзка на окото.
Джаспър се притесняваше задето някакъв си тип на неговата възраст взимаше надмощие в преговорите с такава лекота. Но истината бе, че Дактуб държеше всички козове и двамата го знаеха.
— Както ти казах, Али, не знам — отговори Джаспър. — Доста трябва да помисля.
— Така ли? — небрежно попита арабинът. — На мен пък ми изглежда съвсем просто. Имам нужда от човек, който да спре Генерала в Бат. Състезанието е малко, но ще бъде чудесна възможност за теб да започнеш спокойно. Ако искахме да го спечелим, щяхме да наемем Пембъртън, но баща ми работи с много жокеи, така че няма да предизвикаме подозрения, ако наемем и теб.
— Разбирам — отвърна Джаспър с позеленяло от страх лице.
— Участваш в надбягването и губиш — продължи Али. — Двадесет хиляди в брой. Плюс комисионна, ако изгубиш в четвъртата отсечка и си придадеш убедителен вид. Ще изкараш сума ти мангизи срещу нищо, човече.
Джаспър се замисли. Ударът върху самочувствието, нанесен от думите, че го бива само да губи състезания, бе смекчен от перспективата за двадесет бона в брой и възможността за бъдещи печалби.
А и какво ли можеше да се обърка? Рейчъл, майка му и всички други в Нюмаркет, щяха да смятат, че той язди легално за семейство Дактуб и просто случайно загубва състезанието. Нямаше да му е за първи път…
— Имам нужда от време — каза той, като допи уискито си. — От една седмица. Искам да обмисля нещата. Молиш ме да рискувам кариерата си, Али. Трябва да съм сигурен.
Али се намръщи и му хвърли поглед, с който сякаш искаше да попита: „Каква кариера, по дяволите?“
— Имаш два дни — отсече Али накрая, бръкна в задния си джоб и извади купчина банкноти, които остави на бара до празните им чаши.
Очевидно богаташи като него не си правеха труда да броят пари и да чакат ресто.
— Ако до четвъртък не пожелаеш работата, ще намеря човек, който ще я свърши. Имаш телефоните ми.