В Нюмаркет и дори в Солванг гостите на купона щяха да я попитат откъде е и с какво се занимава. И дори да не бяха чували за каубойски коне, щяха да се заинтересуват от факта, че е ездачка, особено сега, когато вече си бе създала име.
Но тук никой не те питаше какво работиш. Всъщност никой не те питаше нищо, освен ако не си прочут актьор, милиардер или мацка, готова да понесе голите си цици в количка.
— Какъв, по дяволите, й е проблемът? — изсумтя Мили ядосано, когато красивата испанка на име Мия, която се бе залепила за Тод, внезапно забеляза по-богат тип и се понесе лудо към него.
— Какво имаш предвид? — сви рамене Тод. — Купон е. На момичетата се плаща, за да карат хората да се чувстват добре дошли.
— Е, мен не ме накара да се почувствам добре дошла — ядосано отвърна Мили. — Честно казано, всички тези проклети курви все едно не ме забелязват. Не осъзнават ли, че съм с теб?
— Успокой се.
Тод я придърпа към себе си и погали тила й нежно. Беше толкова лесно да я накараш да ревнува. И това не спираше да му доставя удоволствие.
За негова изненада все още я намираше физически привлекателна, въпреки факта, че вече бяха заедно от пет месеца, рекорд за него. Дори след като изчезна тръпката от това, че я бе откраднал от Боби, комбинацията от невинност и желание да му достави удоволствие, особено в леглото, го възбуждаше страхотно.
— Защо не пийнеш нещо? — предложи й той, като се отдръпна от нея. — Иди се смеси с гостите. Ще те намеря след малко.
— Да се смеся? — извика Мили вбесено на отдалечаващия се гръб. — Как да се смеся с тия полуидиоти? Не познавам никого. Тод!
Но той вече бе потънал в тълпа от ухилени момичета. Да се опита да го изтръгне от тях щеше да е невъзможно, а и адски унизително.
— Вече изгуби контрол над него, а?
Мили се завъртя енергично. Би познала подигравателния ирландски акцент навсякъде.
— Боже, Боже. Това не е хубав признак.
— Шон — ледено каза тя. — Каква приятна изненада.
Вечен трън в крака й, след посещението си в Хайуд Шон бе станал абсолютно непоносим. Дрънкаше замечтано за мястото и хората там, сякаш ги познаваше по-добре от нея. Заради бурната си раздяла с Боби, Мили не бе говорила с никого от ранчото, дори и с Дилън, от деня, когато ги напусна. Но все още обичаше мястото и побесняваше, че й се налага да чува новини оттам от проклетия Шон.
Шон обаче бе доволен, че се бе натъкнал на Мили. Заяждането с нея щеше да поразведри скуката от приема.
Никой не можеше да го обвини, че не си пада по хубавите купони или не вижда чар в тълпите полуголи жени. Но вече бе идвал на празненствата в „Плейбой“ няколко пъти и винаги се бе чувствал потиснат. Усмивките на момичетата бяха пресилени, а свалките им добре заучени и изкуствени, и оставяха горчив вкус в устата му. Всичко тук трябваше да е еротично, но не беше.
Не му помагаше и това, че не можеше да пропъди Съмър Макдоналд от ума си. Не бе успял да постигне абсолютно никакъв успех с нея по време на престоя си в Хайуд, макар да се опитваше упорито. Изпробва всяка техника — от рамото, на което да си поплачеш, до веселия и смешен шут. Нищо не свърши работа. Съмър продължи да се държи с него любезно, но дистанцирано, а после изчезна в библиотеката последната сутрин, без дори да се сбогува. Очевидно Шон губеше способностите си с женския пол.
— Не трябва ли да си заровил лице в нечии изкуствени цици? — попита Мили, като се огледа за Тод, но откри, че е изчезнал напълно сред тълпата зайчета.
— Вече го направих — отговори Шон сухо. — Но гаджето ти ми ги грабна изпод носа.
Мили го изгледа мрачно.
— Чух, че той е редовен посетител тук.
— Е, ти би трябвало да знаеш — отвърна Мили разярено.
— Да не би да си вадя прибързани заключения? — продължи да се заяжда Шон. — Може би ти си била поканена, а той просто се е повлякъл подире ти? Имам предвид, последната ти реклама за „Хамбар с ботуши“ ще си бъде съвсем на мястото в „Плейбой“. Я ми кажи, как успяха да ти направят цици? Винаги съм искал да знам.
— Ходи си го начукай — грубо отговори Мили.
Никога не бе разбрала какво Боби, Ейми и всички други виждаха в Шон. Към нея винаги се бе отнасял отвратително.
Тя спря минаващото покрай тях зайче, замени празната си чаша с шампанско с пълна и отпи огромна глътка, от която очите й се насълзиха.
— Просто завиждаш, защото моята кариера върви напред — насили се да се усмихне тя. — А ти ще прекараш целия си живот, пъхнал ръка в конски задник.