— Да завиждам? На теб? — засмя се Шон. — Не и в този живот, сладурче.
Той погледна многозначително към Тод, който бе прегърнал по една хубавица с всяка ръка — червенокоса от едната страна и чернокожа пантера, напомняща за Грейс Джоунс, от другата — и се смееше весело, сякаш нямаше нито една грижа.
— Осъзнаваш, че той се кани да прекара Боби, нали?
Хайде, пак се започна, помисли си Мили.
— Виж, знам, че не си от най-умните — продължи Шон, — но дори ти го разбираш, нали? Гаджето ти е шибан използвач и целият Ел Ей го знае.
Мили се завъртя и тръгна към къщата, където се заключи в тоалетната. След разправията им за Хайуд онзи ден тя се измъчваше от подозрението, че Тод вероятно имаше и скрит мотив за връзката си с нея. Беше успяла да се убеди, че страда от параноя, но думите на Шон сега я хвърлиха в нови съмнения.
Извади нервно пудриерата от златната си чантичка и освежи грима си. Шибаният Шон. Кой, по дяволите, беше той, та да си позволява да се подиграва на рекламата й или на Тод? Всички знаеха, че бе изчукал всяка жена в радиус от петдесет километра от Палос Вердес. Дори Боби, който го харесваше страхотно, винаги го описваше като безнадежден женкар.
Но въпреки всичко забележката му за Тод я притесни повече, отколкото й се искаше да признае.
Дали я използваше, за да се добере до Боби? И ако бе така, как? От една страна, това й изглеждаше преувеличено. Но от друга — доста вероятно, а това бе тревожна мисъл. Тод определено не се държеше като влюбен приятел тази вечер, а флиртуваше безсрамно под носа й. Ужасно объркващо.
Тя изскочи в осветения от свещи коридор и спря за миг. Очевидно се бе натъкнала на някакъв храм на Мерилин Монро, която бе първата любимка на „Плейбой“ според снимките и надписите по стените. През двойната стъклена врата вляво Мили видя Тод, потънал в разговор, този път с мъж. Тъкмо се канеше да отиде при него, когато я спря впечатляващо красив мъж.
Изглеждаше около тридесетгодишен и се усмихваше толкова широко, че зъбите му блестяха в тъмнината. Беше мъжествен тип като Кари Грант и Мили се бе надявала, че някой точно като него би я заговорил, и то на място, където Тод можеше да ги види.
— Аз съм Джони Хауърд — представи се хубавецът. — Ти не си ли момичето от спортната реклама? Каубойката?
— Точно така — усмихна се Мили, благодарна, че поне някой я бе познал. — Аз съм Мили Локуд Гроувс. Приятно ми е да се запознаем.
Тя заговори достатъчно високо, така че Тод да чуе гласа й, и изпита диво удоволствие, когато го видя да се извинява на събеседника си и да се отправя към тях.
Аха! Значи все пак ревнуваше.
Но усмивката й се стопи, когато след миг Тод поздрави новия й обожател с весела усмивка. Имаше ли човек, когото Тод да не познава?
— Здрасти, Джони — мило каза той. — Как върви работата?
— Чудесно — кимна хубавецът, като насочи вниманието си изцяло към Тод. — Тъкмо бях обявен за номер едно на Западното крайбрежие по отношение на гърди и очи. Всъщност се канех да дам на тази млада дама, Джили, нали, картичката си. В случай че поиска лека промяна, нали разбираш?
Той извади визитна картичка от джоба си и я пъхна в ръката на Мили. На картичката пишеше: „Доктор Дж. Хауърд, пластичен хирург“.
Мамка му! Този тип не искаше да я сваля. Искаше да я реже! Никога в живота си не се бе чувствала толкова унизена.
— Името ми е Мили — ледено уточни тя. — Мили с М, ясно ли е? И съм напълно щастлива с тялото си, благодаря.
Джони изгледа плоските й гърди учудено.
— Аз съм професионален жокей — рязко добави тя. — Ние не носим изкуствени въздушни възглавници.
— Е, добре — невинно размаха ръце той, като футболист, който си признава фала. — Никога не вреди да попиташ, нали? Хей, Адриана! Чакай!
Джони се хвърли в прегръдките на жена, която вероятно бе една от доволните му пациентки, и остави Тод и Мили насаме.
— Страхотен лаф — захили се Тод. — Въздушни възглавници. Хареса ми.
— Така ли? — сопна се ядосано Мили.
Искаше й се да прояви хладнокръвие, но след гнусните намеци на Шон и унижението с противния доктор целият й самоконтрол се изпари.
— Е, очевидно въздушните възглавници са нещо, което харесваш, нали? Зяпаш втренчено всеки шибан чифт тук през последния час.
Тод харесваше вида на Мили, когато бе ядосана. Долната й устна се издаваше нацупено, а носът й се сбърчваше.