Ако спонсорството на Джими Прайс можеше да ти осигури подобно нещо, крайно време бе и Рейчъл да се запознае с него. Дез Лийч трябваше да й уреди няколко срещи в Америка.
Рейчъл се наведе, за да духне ноктите на краката си, и си помисли, че бездруго бе отегчена до смърт от Англия. Летният й сезон бе добър, всъщност най-добрият досега и бе спечелила женското състезание в Аскът. Вече бе достатъчно прочута, за да види снимката си в „Хийт“, върховното постижение за английските знаменитости. Но все още я снимаха прекалено често заедно с Джаспър, дори и ги наричаха „ездаческият отговор на Пош и Бекс“, което я вбесяваше. Какво бе направил смотаният Джаспър да заслужи вниманието, с изключение на това, че го свързваха с нея?
Но въпреки успеха й, твърде много от времето и парите й потъваха в Нюуелс и това започваше да я потиска. Мислеше си, че е сключила страхотна сделка, когато купи проклетата ферма от Линда. Но да се занимаваш с коневъдство се оказа много по-трудно, отколкото изглеждаше, и Нюуелс унищожаваше парите й с плашеща скорост.
Преди няколко седмици най-после бе наела срещу зашеметяваща сума опитен управител, който да се занимава с фермата. Той й каза откровено, че е допуснала ужасна грешка, като е продала толкова много от жребците на Сесил, а това определено не оправи настроението й. Бе наранила Мили, но си бе платила за това, а сметките непрестанно нарастваха.
Прекалено горда, за да поиска помощ от баща си, тя едва не се обърна към Джаспър. Предполагаше, че дори идиот като него е понаучил нещичко за управлението на коневъдна ферма, след като бе израснал в Нюуелс. Но напоследък той напълно бе откачил. Пръскаше пари като луд. Вероятно ги изстискваше от Линда, но дори за щедрата му майка това бяха огромни суми. При това повечето от мангизите отиваха директно в носа му.
Мислите й бяха прекъснати от упоритото звънене долу.
— Мамка му — промърмори тя, като метна списанието настрани и размаза лака на малкия си пръст, бързайки да се добере до домофона. — Добре, добре, идвам.
Черно-белият монитор й показа само изгърбена мъжка фигура, увита в шлифер и с нахлупена над лицето шапка.
— Кой е? — попита грубо. — Ако продаваш кърпи, нямам нужда от нищо, така че, разкарай се.
— Аз съм — извика Джаспър задъхано. — Отвори вратата, за Бога.
Рейчъл натисна бутона, после отвори вратата на апартамента, за да може Джаспър да влезе, а тя се върна в банята, за да оправи съсипания си нокът. Джаспър застана до вратата на банята след минута и тя получи най-страхотния шок в живота си.
— Господи — ахна Рейчъл. — Какво е станало?
Лицето му бе размазано от бой и почти неузнаваемо. Огромни лилаво-сини петна покриваха бузите и челюстите му. Под ноздрите и сцепената му долна устна бе засъхнала кръв, която приличаше на лош актьорски грим. Плътта около дясното му око бе подута и самото око бе не повече от тясна цепнатина, лявото се оглеждаше нервно наоколо, сякаш очакваше нападателят му да изскочи от огледалното шкафче в банята.
— Имам нужда от бренди — каза той с разтреперан глас, като метна сака си на пода. — Имаш ли?
— В бюфета с напитки във всекидневната — отговори тя и го хвана за ръката.
Чувстваше се по-благосклонна към него от обикновено, тъй като миналата седмица я бе завел на изненадваща почивка в Сен Тропе. Докато наблюдаваше загорялото му мускулесто тяло, когато Джаспър се разхождаше по наетата яхта, ангажирайки по телефона места в суперскъпи заведения, където винаги той плащаше сметката, Рейчъл бе изпитала за първи път истинска обич към него. Безспорно парите подсилваха сексапила на мъжа и му вдъхваха самоувереност.
В момента обаче Джаспър не изглеждаше ни най-малко самоуверен. Трепереше като оцелял от „Титаник“ и едва успя да седне на канапето. Рейчъл бързо отиде да му донесе питие. Баща й бе свършил брендито, но тя реши, че всякакъв алкохол ще свърши работа, и му сипа четири пръста от любимия коняк на майка си.
Джаспър отпи огромна глътка и се закашля от силния концентрат, после се отпусна изморено на канапето. Топлината на коняка започна да върши вълшебната си работа.
— Трябва да те заведа в болница — най-после каза Рейчъл.
Лицето на Джаспър изглеждаше още по-страшно в светлата всекидневна, отколкото в банята.
— Не — раздразнено отвърна той. — Не мога да отида в болница.
— Защо?
Джаспър заразказва бавно историята. Отивал към гара „Кингс Крос“, за да хване влака за Нюмаркет, когато огромен тип се приближил към него и му се представил за приятел на Али Дактуб. Преди Джаспър да успее да му отговори, онзи го набутал в паркиран ван, където седели още двама бандити, бял и черен, които започнали да го бият. В даден момент явно бил загубил съзнание, защото внезапно се събудил сред купчина кашони до някакъв склад в Източен Лондон. Това станало преди около два часа. Събрал всичките си сили и едва се довлякъл до апартамента на Рейчъл.