Ейми избърса сълзите си и направи усилие да се стегне. Мили й беше приятелка. Не трябваше да й завижда. Беше гадно от нейна страна.
Просто трябваше да направи всичко възможно да се издокара, преди близнаците да се събудят. А после, каквото и да станеше с Гарт, бе в ръцете на Бога.
Пристигнаха със закъснение в „Акведукт“, което вбеси Джими още повече, и се настаниха в семейната ложа. Той не спираше да мрънка за ужасните задръствания в Куинс.
— Скъпи, имаш ли нещо против да отида до тоалетната? — попита Кенди, прекъсвайки ругатните му.
Издокарана в скромна бяла пола от „Армани“ и ухаеща на „Рив Гош“ и розово масло, Кенди изглеждаше великолепно. Тя се наведе към Джими и копринената й руса коса погали бузата му. Мамка му, наистина бе невероятно красива.
— Разбира се, че не — усмихна й се той нежно. — Но не се бави. Следващото надбягване ще е чудесно. А и знаеш, че обичам да се фукам с теб.
— О, бебчо — усмихна се тя, като се надигна и го целуна по грижливо изсушената му и лакирана рижава коса. — Моят малък Джими Щурчето. Разбира се, че няма да се бавя.
Пфу, помисли си Ейми. Няма ли кой да ми даде кофа, в която да повърна.
Чейс и Чанс най-после бяха спрели да плачат и ядяха сандвичи с фъстъчено масло и конфитюр, възбудени, че ще гледат конете. Беше й отнело страшно много време да ги приготви и почти не й остана време да се оправи. Накрая грабна първото, което й попадна: безформена рокля от кремав лен и ниски обувки. Русата й коса висеше влажна по раменете, а спиралата и ружът, които бе нанесла набързо, не успяваха да скрият следите от умора по лицето й.
— Това ли е най-доброто, което успя да направиш? — злобно попита Джими, когато момичето се качи в лимузината. — Можеше поне да си изсушиш косата. Срамна работа.
Ейми преглътна сълзите си и усети как и последните остатъци от самочувствието й се изпариха. Защо баща й трябваше да е толкова жесток?
— Знаеш ли, татко — каза тя, като стана от мястото си няколко минути след Кенди, — аз също трябва да отида до тоалетната.
Знаеше, че не е разумно, но планираше да се поразходи към конюшните с надеждата да види Гарт. Представяше си как случайно се сблъсква с него и му подхвърля каква чудесна изненада е да се видят преди надбягването.
— Сега ли? — раздразнено попита Джими. — Ами момчетата?
— О, тъкмо са се укротили — настоя тя. — Бездруго трябва да се изпишкам. Няма да се бавя.
Преди баща й да възрази отново, тя се измъкна от ложата и забърза към конюшните. За съжаление никъде не видя Гарт. Мамка му! След състезанието той щеше да е заобиколен с безброй хора и нямаше да й се удаде възможност да поговори с него насаме.
Огледа се наоколо и забеляза калния район, който служеше за паркинг на конските ремаркета. Беше затворен за публиката, ограден с въже и пазен от няколко охранители. Но всички знаеха, че Ейми е дъщеря на Джими Прайс, и й махнаха дружелюбно, разрешавайки й да влезе.
Тя повдигна роклята си, за да не я изцапа в калта, и си проправи път сред ремаркетата, пренебрегвайки любопитните погледи и усмивките на жокеите и треньорите. Ако някой я спреше, щеше да каже, че се е загубила и търси дамската тоалетна. Никой не трябваше да се досети, че търси Гарт.
Тъкмо се канеше да се предаде и да се върне в ложата — Джими щеше да побеснее, ако оставеше близнаците сами за прекалено дълго време — когато внезапно се закова на място.
На не повече от три метра от нея бе Гарт.
Седеше в сгъваем стол зад едно от ремаркетата на баща й. Панталонът му бе смъкнат до глезените. Бе яхнат от ентусиазирано стенещата Кенди, чиято бяла пола бе вдигната до кръста й.
— О, Гарт! Гарт! — изстена тя страстно. — По-силно, бебчо! Хайде!
Ейми стоеше като закована. Единственото, което си помисли, бе, че мащехата й звучеше властно и нагло и по време на секс.
Ако партньорът й не беше Гарт, вероятно щеше да се разсмее. Цялата сцена бе абсурдна и невероятно смешна. Но това бе Гарт, нейният Гарт, който бе правил любов с нея миналото лято. Изражението му в момента бе зловещо познато.
Внезапно, без предупреждение, той отвори очи и я погледна право в очите. Стомахът на Ейми се сви.
Колената й се разтрепериха страшно. Надяваше се да не падне в калта, но й се зави свят. Болка, срам и шок я завладяха едновременно. Зрението й се замъгли и главата й запулсира.
Това не се случваше. Не бе вярно.
Кенди можеше да има всеки мъж, когото си поискаше. Защо, по дяволите, безсърдечната кучка бе избрала Гарт?