Ейми го погледна в очите и зачака на лицето му да се изпишат срам и вина. Все пак го бе хванала на местопрестъплението със съпругата на баща си. Това не можеше да не го разтревожи.
Но вместо това, без дори да спре да чука за секунда, той й се ухили.
Копелето се ухили!
Следващото, което Ейми осъзна, бе, че тичаше лудо, заслепена от сълзи. Втурна се в лабиринта от ремаркета и изскочи сред тълпите, които се канеха да заложат. Тя избърса очите си, пое си дълбоко дъх и се насили да се успокои.
Не можеше просто да припадне. Трябваше да се върне при децата.
— Къде, по дяволите, беше?
Ейми вдигна очи и видя баща си, който крещеше разярено, наведен над ръба на ложата.
— Това сигурно е най-дългото пикане в историята.
Няколко души около тях се захилиха, но Ейми не им обърна внимание. Върна се на мястото си кротко и седна. Чейс и Чанс, отегчени от дългото чакане, незабавно се покатериха по нея и покриха роклята й с лепкави петна от конфитюр. Преди половин час щеше да се ядоса за поредната съсипана рокля, но сега почти им се зарадва задето я разсеяха от мислите й.
— Видя ли Кенди там? — раздразнено попита Джими.
— Моля?
— Господи! Кенди. В шибаната тоалетна. Там ли беше?
— Не — отговори Ейми и се изчерви от лъжата. — Не беше. Предполагам, че е отишла в друга тоалетна. Сигурно е търсила по-малка опашка.
В същия миг вратата на ложата се отвори и Кенди влезе вътре.
Русата й грива бе вдигната в спретнат кок, а очите й бяха скрити зад огромни тъмни очила.
— Съжалявам, че се забавих толкова — провлече тя, като се настани на мястото си, без дори да погледне към Ейми.
Дали пък не знаеше, че бе хваната на местопрестъплението? Ейми бе решила, че Гарт щеше да й каже, но може би не го бе направил?
— Няма значение — усмихна й се Джими. — Сега си тук.
Той се протегна и я хвана за ръката — същата ръка, която преди малко бе стискала члена на Гарт — и я притисна към устните си.
Ейми усети как в гърлото й се надига горчилка.
— Съжалявам — извини се тя и стана. — Наистина не се чувствам добре. Имам нужда от малко въздух.
Джими се намръщи.
— Какво ти става, по дяволите?
— Кой знае? — небрежно вметна Кенди, като се притисна към него. — Болна е от любов. Знаеш как си пада по Гарт. Забрави за това.
— Не се тревожи — каза той, като собственически пъхна ръка под полата й. — Възнамерявам да забравя.
22.
Октомври се оказа изтощителен месец за Мили. Както Тод бе предвидил, появата и в „Плейбой“ я издигна в очите на публиката много по-ефективно, отколкото състезателната й кариера. Рекламните сделки заваляха със страхотна скорост. Откак Лиз Хърли се появи на премиерата на Хю Грант с няколко безопасни, никоя снимка не бе подпомагала така нечия кариера. Внезапно не само каубойските компании искаха да я спонсорират. Всички — от производителите на чипс до създателите на скъпи парфюми и гигантските компании за мобилни телефони — започнаха да се редят пред вратата на Брад Гейсфърд. Рекламите помогнаха не само на Мили. Интересът към надбягванията с каубойски коне се засили неочаквано. Местните кабелни канали започнаха да се конкурират за телевизионните права за състезания, които преди две години нямаха почти никаква публика. Спортът ставаше известен, а във въздуха се носеше ухание на пари.
Отначало Мили бе страхотно въодушевена от идеята, че е център на вниманието. Скъпите рекламни сделки и непрестанните й победи на пистите бяха повод за празнуване. Претрупаният й график не й оставяше време да се тревожи за Тод, нито за реакцията на майка си на снимките в „Плейбой“, нито за ужасните неща, които Рейчъл вършеше в Нюуелс.
Но скоро умората надделя. Все още се представяше чудесно на надбягванията, но знаеше, че може да е още по-добра, ако не я дърпаха непрестанно в милион различни посоки. А и голяма част от работата й, макар и добре платена, бе идиотска. Тъпа интерпретация на каубойската култура, която навремето влудяваше Боби. Мили определено изпитваше вина, че участва в нея.
Колкото до Тод, през последните седмици почти не го бе виждала. Прибираше се скапана у дома късно през нощта, просваше се в леглото до него, прекалено изморена, за да мисли за секс, а в ранна сутрин трябваше да се втурне към конюшните или на делова среща с Брад. Тод никога не се оплакваше. Самият той бе работохолик. Но Мили се тревожеше, че дългите й отсъствия оставяха дупка в живота и леглото му, която купчина курви копнееха да запълнят.