— Щастлив съм да ви съобщя, че Мили Локуд Гроувс успя да седне — заяви коментаторът. — Изглежда е добре. Но ще ви помоля да стоите далеч от пистата, за да дадете възможност на ветеринарите и лекарите да си свършат работата.
Мили огледа морето от лица, отчаяно търсейки познато, и изпита неочаквано облекчение, когато видя Шон, който си проправяше път сред тълпата.
— Добре ли си? — попита той, когато най-после стигна до нея.
Тя кимна измъчено. Шон никога не я бе виждал толкова уязвима. По лицето й се стичаха сълзи от шок и учудване.
— Какво стана? — нежно попита той. — Изглеждаше, че се справяш чудесно.
— Не знам — изхлипа тя. — В един момент бяхме начело, а после…
Мили погледна Демон, който лежеше неподвижно на земята на няколко метра от нея. Гърдите му се надигаха с тревожна бързина, а дишането му звучеше като свистене на парна машина. Жребецът видя Шон и очите му се ококориха от болка и страх. От разширените му ноздри течеше кръв.
— Моля ви, не мърдайте, госпожице — каза един от медиците, като сложи ръка на рамото на Мили, която се бе изправила на крака.
Тя бутна ръката му настрани и се запрепъва към Демон.
Коленичил до него, Шон вече приготвяше инжекция с дормоседан, която да го успокои достатъчно, за да позволи да го прегледат. Мили чу думите на ветеринаря на хиподрума, който обясняваше на Шон какво бе станало.
— Беше ужасно — каза той. — Видях всичко. От носа му излетя струя кръв, после предните му крака се подгънаха под него и той се строполи на земята.
Мили чу как от собствената й уста изскочи странен звук — писък, примесен с тежък стон. Не трябваше да язди коня. Защо не се бе възпротивила на Брад и Джими? Защо не бе защитила животното?
От високоговорителите отекна съобщението, че Даш е победител, но никой не изглеждаше в празнично настроение. Всички очи бяха приковани в драмата, която се разиграваше на пистата.
Скоро към очите се присъединиха и камери. Винаги бе тъжно, когато някой кон бе сериозно наранен, но Демон, който бе прекалено млад, правеше новината сензационна. Разбира се, важната история бе какво се е случило с Мили, и то по време на първото й национално състезание.
Кой да знае, че в надбягванията с каубойски коне има толкова много драма? Спортните канали определено щяха да си изкарат парите.
Докато Мили говореше с Шон, безброй телевизионни камери се бяха появили неочаквано, сякаш от нищото. След секунди те я заобиколиха, издигайки зловеща стена между нея и треперещото тяло на Демон.
Въпросите се понесоха един след друг като изстрели от картечница.
— Мили, наранена ли си?
— Някой нарочно ли те събори?
— Демон ще оживее ли?
— Мили! Погледни насам! Насам, скъпа!
— Господи! — изстена Шон, когато разтревоженият разпоредител се опита да отблъсне репортерите назад. — Не можете ли да направите нещо? Да разкарате тези шибаняци от главата ми? Животното бездруго е ужасено.
Най-после, след цяла вечност, пристигнаха подкрепления, предвождани от Джил, която едва успя да убеди Мили да остави ветеринарите да си вършат работата и да влезе вътре.
— Не му помагаш със стоенето си там — нежно й каза тя. — Колкото по-скоро се оттеглиш, толкова по-бързо ще се разкарат репортерите. Те се интересуват от теб, а не от коня.
Беше права, разбира се. Мили отблъсна армията лекари и нервни застрахователи, които се опитваха да я убедят да отиде в местната болница, и позволи на Джил да я отведе в клуба. Там обаче също не бе особено спокойно благодарение на шефовете от „Т-Мобил“, начело с развълнувания Рубен.
— Някакви новини? — отчаяно попита Мили.
— Още не — отговори Рубен, като пристъпи напред, за да избърше калта от бузата й с носната си кърпа. — Междувременно, трябва да обсъдим как да представим това.
— Какво имаш предвид? — объркано попита Мили. — Какво да представим?
Рубен я изгледа като нетърпелив учител, приковал очи в малоумен ученик.
— Историята — въздъхна той. — Трябва да имаме контрол над историята. Да я представим във възможно най-добрата светлина. Съжалявам, ако ти звучи безсърдечно, но това ми е работата.
Мили се втрещи и не успя да проговори. Явно проклетият кретен не осъзнаваше, че Демон се бореше за живота си.