На четири страници под заглавието „Язди ги, каубойке!“ се виждаха безброй голи образи на Мили, всичките с каубойска тематика, които се бяха запечатали в мозъка на Боби. На първата снимка тя лежеше по гръб върху коня, облегнала глава на гривата му. Малките й гърди стърчаха нагоре като орехчета върху слабото й тяло. Другите бяха още по-нескромни. На една от тях бе коленичила върху купа сено, издокарана само с каубойска шапка и наниз перли, а на преден план се виждаха ясно грижливо подстриганите косми на слабините й.
И до днес Боби не можеше да си обясни какво я бе накарало да го направи. Разбира се, парите, но имаше и други начини да спечелиш някой долар. Онази Мили, която познаваше, никога не би си помислили да проституира по този начин.
Но може би точно това бе важното: тя вече не бе онази Мили, която познаваше. Невинното, покрито с лунички хлапе, което бе довел от Англия, бе изчезнало. И всичко това бе станало заради онова дяволско изчадие — шибания Тод Кренбърн.
Боби прокара ръка по надгробната плоча на баща си и се засмя горчиво. Припомни си невероятното си самочувствие след смъртта на стареца. Тогава бе убеден, че имаше решения за всички проблеми в Хайуд. Вярваше, че за нула време ще успее да осъвремени ранчото и всичко ще се уреди чудесно.
Всъщност бе отворил вратата за най-големия троянски кон. Тод вече бе откраднал Мили. И сигурно бе само въпрос на време да намери начин да отмъкне и Хайуд. Боби бе видял това да се случва в Уайоминг. Семейства, притежавали земята си в продължение на пет или шест поколения, бяха принудени да отстъпят пред петролните и газовите компании. Като единствен собственик на ранчото, той поне щеше да е в позиция да го защити легално, ако някоя петролна компания се нахвърлеше върху него. Но сега, с Тод като пълноправен партньор, не можеше да направи дори това.
Ханк сигурно се въртеше като луд в гроба си.
Дори ако по някакво чудо никой не се опиташе да превземе ранчото, Хайуд все още бе в изключително затруднено положение. Боби отказваше да приеме и цент от Тод, откак мръсникът му бе отмъкнал Мили. Това успокояваше наранената му гордост, но не се отразяваше добре на банковата му сметка. Бизнесът с каубойски коне едва си възвръщаше капиталовложенията, а говедовъдството губеше страхотни пари.
Миналия месец Боби реши да закрие конюшните — каубойските коне бяха мечта, която вече не можеше да си позволи. През януари щеше да се върне към тренирането на чистокръвни коне. Сърцето му се късаше от мисълта, че трябва да напусне Хайуд, когато ранчото е толкова уязвимо, но без подкрепата на Тод се нуждаеха от пари, а тренировките бяха единственият начин, по който можеше да ги изкара.
Боби се надигна, изтупа калта от джинсите си, пъхна ръце в джобовете си и се завъртя към пътя.
— Знам, че те разочаровах, татко — каза той, като хвърли последен поглед през рамо към гроба. — Провалих всичко. Но кълна ти се, ще оправя нещата. Давам ти честната си дума на Камерън, че каквото и да е нужно, ще оправя нещата.
В Хайуд Съмър бе заета да закача коледни картички на дългия шнур, който опасваше цялата всекидневна на семейство Макдоналд. Обичаше Коледа. Харесваше всичко, свързано с празника — ровенето из стари кашони за овехтелите украшения, които тя, Тара и Дилън бяха правили в детската градина, подреждането на сцената на раждането на Христос в стария хамбар, невероятния орехов пай и напоените с ром сладкиши, специалитет на майка й. Колкото и други проблеми да имаше в живота й, Коледа у дома винаги оправяше настроението й.
Качена на кухненски стол, тя закачи отегчителна религиозна картичка от стария й училищен директор до вулгарната картичка от Шон и се усмихна отново, когато прочете какво беше написал.
„Скъпа Съмър, копнея да напълня чорапа ти. Весела Коледа от пламенния ти обожател Шон. С обич“
Макар да не отвръщаше на чувствата му, харесваше Шон, защото я разсмиваше. Бяха започнали да си разменят чести имейли, откак се запознаха през лятото. Той поразвеселяваше първия й семестър в „Бъркли“ с абсурдни смешни истории, в които обикновено бе в ролята на мъжествен герой. Писмата му бяха глупави, но за Съмър представляваха добре дошла промяна от сухите правни учебници и мрачните мисли за Боби.
Тя слезе от стола, пристъпи към прозореца и погледна навън. Още нямаше четири часа, но вече се стъмваше. Видя Боби и Дилън, които стояха на двора и си говореха, после брат й тръгна обратно към къщата, а Боби се понесе към конюшните. Вече бяха празни — и последните каубойски коне бяха отведени миналата седмица, но той все още прекарваше там доста време. Това бе мястото му за размисъл.