— Точно така — потвърди костюмарят. — Тук сме по покана на партньора ви, господин Кренбърн — обясни той, като бръкна в джоба на дългото си кашмирено палто и извади купчина документи. — Помоли ни да проверим петролните ви залежи. Да решим как най-добре да използваме природните ресурси.
— Добре, господин Рийвс — отвърна Боби с мрачна усмивка, като пое документите и ги прегледа набързо, преди да ги съдере на малки парченца и да ги хвърли. — Да си изясним нещо. Хайуд е мой имот. Собственост на семейството ми. И по-скоро адът ще замръзне, отколкото да позволя на вас или на някого друг да сондира в ранчото ми за петрол.
Костюмарят не се впечатли.
— Реакцията е малко детинска, нали? — усмихна се той презрително. — Съдирането на документите не променя положението. Тед е адвокат. Той може да ви обясни всичко. Но простичко казано, петролът под земята не принадлежи задължително на вас.
— Наясно съм с това — рязко отвърна Боби. Знаеше, че не трябва да губи самоконтрол, но му бе невъзможно да се стегне, когато виждаше как сцената, от която се бе страхувал в продължение на месеци, се разиграваше пред очите му. — Но имотът все пак е частен. Имате нужда от позволение, за да получите достъп до него, а аз отказвам да ви го дам.
Той пристъпи към мъжа, който инстинктивно се отдръпна назад и се подхлъзна на калния наклон.
— Разбирам — каза той. — Но партньорът ви, господин Кренбърн…
— Майната му на Кренбърн — изрева Боби. — Майната ти и на теб — доближи се той до костюмаря, който внезапно доби уплашен вид. — Разкарайте се от имота ми, преди да направя нещо, за което няма да съжалявам.
— Боби?
Уайът, дочул повишените гласове, се втурна нагоре по хълма, следван от Дилън и… това майка му ли беше?
— Какво става? — попита Уайът.
— Нищо — изръмжа Боби, вторачен заплашително в тримата агенти на „Комарко“. — Тези типове тъкмо си тръгват. Нали така, момчета?
Рийвс се метна обратно в линкълна, спусна прозореца си и заговори на Уайът.
— Ако имате и капка разум, ще поговорите с него — каза той, като кимна към Боби. — Имаме законно право на достъп. Ще се борим за него в съда, ако се наложи. Но тези правни битки не са евтини. А нашите джобове са много по-дълбоки от вашите.
Да, това си бе вярно, помисли си Уайът, докато ги гледаше как се отдалечават по пътя. Познавам тийнейджъри с повече пари от Боби.
Той сложи ръка на рамото на Боби, за да го успокои, но младежът я отблъсна.
— Остави ме сам, Уайът — промърмори той, като преглътна сълзите си и се ядоса задето не бе разбил носа на оня кретен от „Комарко“. — Всички вие. Искам да остана сам.
Църковната служба на Коледа бе адски неловка. Боби присъстваше телом, защото му се струваше важно да поддържа старите традиции в Хайуд сега, когато светът му се сриваше, но мислите му очевидно бяха далеч оттук.
Не обърна никакво внимание на Даяна, която не показа, че е обидена, но семейство Макдоналд агонизираха от притеснение.
— Боби има доста проблеми напоследък — извини го Маги. — Сигурна съм, че не е нещо лично.
— Разбира се, че е лично — възрази Даяна. — Ядосан ми е, защото не идвам тук достатъчно често, а и се появявам без предизвестие. Но това не е проблем. Винаги сме били различни в това отношение. Аз съм по-свободен дух. А той прилича прекалено много на баща си, макар че никога не би го признал.
Беше права поне за едно: Боби се дразнеше от неочакваните й посещения. Напомняха му за ужасното му ранно детство: спонтанните промени на решения и планове, които правеха съществуването му несигурно и тревожно и го лишаваха от чувството за безопасност и дом, нужно на децата.
— Мамо, Коледа е, за Бога — изсъска й той, преди да отидат да обядват. — Хората си правят планове. Не можеш просто да се появиш и да очакваш да те нахранят и да се грижат за теб. Не е честно към Маги и Уайът. Да не говорим за мен.
Изпита истинско облекчение, когато след великолепния обяд на Маги най-после успя да се вмъкне в офиса на ранчото и да остане сам. Искаше отново да прегледа правните документи. Двамата с Уайът вече бяха насъбрали доста информация, свързана с делата в Уайоминг, както и със сложните калифорнийски закони по споровете за земи.
Но след цял час четене на доклади не стигна доникъде и се зарадва, когато Съмър почука на вратата и му донесе чиния орехов пай и чаша горещо вино.
— Реших, че имаш нужда от храна за мозъка — обясни тя, като остави чинията и чашата на бюрото.