Обичайно розовото й лице бе пребледняло като чаршаф. За първи път Боби осъзна, че майка му изглеждаше болна.
— Какво става, мамо? — смекчи тона си той. — Нещо не е наред ли?
Даяна поклати тъжно глава.
— Трябва да ти кажа нещо. Нещо, което вероятно трябваше да споделя с теб много отдавна.
След няколко минути дойде ред на Боби да изглежда като тежко болен.
Не можеше да е вярно.
Просто не можеше.
— Грешиш — заяви той, като поклати глава. Беше се почувствал толкова зле от разказа й, че им се наложи да излязат навън на чист въздух. Сега стоеше облегнат на стената на конюшнята и гледаше майка си объркано. — Сигурен съм, че грешиш.
Даяна се приближи до него и се облегна на стената.
— Боби, скъпи, иска ми се да грешах.
Ужасно й се искаше да го утеши, но не знаеше как. В миг го бе лишила от вярата и сигурността в живота му. Нищо чудно, че Боби отказваше да повярва на думите й.
— Наистина ми се иска. Но трябваше да го узнаеш, преди нещата между вас да се задълбочат. Не е станало друго, освен това, което видях днес, нали?
— Да — енергично кимна той. — Да. И преди имаше сексуално напрежение между нас, но нищо сериозно. Не сме влюбени или нещо такова.
— Скъпи, говори за себе си — каза Даяна. — Видях начина, по който Съмър те гледаше. Сляп си, ако не виждаш, че е луда по теб. А това е сериозен проблем.
— Не е — възрази той. — Имам предвид, тя не е влюбена в мен. Или поне аз си мисля така. О, Господи! — възкликна и отпусна глава в ръцете си. — Влюбена ли е?
— Няма значение дали е влюбена или не — отвърна Даяна. — Важното е, че Ханк е неин баща. Вие двамата никога не можете да сте заедно. Никога. И тя не трябва да знае. Обещай ми, Боби.
— Разбира се, че обещавам. Да не мислиш, че искам да я нараня? — заскуба косата си той. — Но ти откъде знаеш, мамо? Имам предвид, сигурна ли си?
— Сто процента — отговори Даяна. — Съжалявам, Боби, но няма никакво съмнение.
Разказа му историята набързо. Боби едва успяваше да следи думите й: „Грешка… и двамата съжаляваха… Маги и Уайът… имаха семейни проблеми тогава…“, но в главата му се появи ужасна картина. Ханк бе предал най-добрия си приятел по най-гнусния възможен начин.
— Не мога да си обясня как Маги е могла да го направи — възмути се Боби.
— Беше депресирана — обясни Даяна. — И не говоря за лека депресия. След раждането на Тара изпадна в клинична депресия. А Уайът работеше безкрайно дълги часове.
— За татко — горчиво изтъкна Боби.
— Мисля, че ти е трудно да оцениш колко самотна и потисната бе Маги. А Ханк бе до нея. Понякога нещата са съвсем прости.
— Но Съмър никак не прилича на него — каза Боби в опита си да се хване за сламка. — Прилича на Тара и Маги.
— Да, прилича на майка си — съгласи се Даяна. — Но тя е единственото дете в семейството с руса коса. Погледни и очите й, Боби.
Стомахът на младежа се сви. Беше гледал очите й само преди няколко минути, макар да му се струваше, че от целувката им бяха изминали дни.
Бяха лешниково кафяви. Също като неговите.
— Фактът, че Ханк й е баща никога не бе поставян под съмнение — продължи Даяна. — Маги призна на Уайът за връзката им още преди да разбере, че е бременна. Нямаше съмнение, че Ханк е бащата. Тя и Уайът не бяха спали заедно от месеци.
— И какво? — попита Боби. — Уайът им прости ей така?
Изглеждаше ядосан и наистина беше. Не беше обичал Ханк, дори не го бе харесвал много. Но поне го бе уважавал. В детските му години баща му имаше не по-малко авторитет от Господ. На всичкото отгоре Ханк се отнасяше с диво презрение към греховете и недостатъците на околните, особено тези на Боби.
Досега бе вярвал, че баща му е имал право да го съди. Но откритието, че Ханк се бе промъквал зад гърба на Уайът, бе станал баща на две незаконни деца, а после си бе измил ръцете, унищожи всичко добро, което си бе мислил за баща си.
— Те трябваше да са приятели, за Бога! — извика той.
— Бяха приятели — сви рамене Даяна. — Знам, че ти се струва странно сега. Но и Ханк, и Маги съжаляваха за стореното. И Уайът ги разбра и прости. Беше грешка. А тях двамата Уайът обичаше най-много на света. Освен това трябваше да мисли и за детето.
— Съмър — промълви Боби. — Уайът я отгледа като собствена дъщеря.
— Той е добър човек. За него Съмър си беше негово дете. И все още е — отбеляза Даяна. — Ханк нямаше интерес към бащинството. Ти го знаеш по-добре от всеки друг. Беше на пет годинки по онова време и той те бе виждал само два пъти. И двата пъти по принуда.