За първи път Боби си представи колко трудно е било за майка му да го отглежда в онези ужасни хипарски комуни. Беше допуснала грешка, разбира се, но и тя самата е била дете тогава. Ханк трябваше да се отнесе по-добре с нея. И с всички тях, разбира се.
През всички изминали години Боби се бе измъчвал от мисълта, че ще изложи баща си и няма да е достоен за легендата. А сега осъзна по най-ужасен начин, че целият героизъм на Ханк си бе само това — легенда. История, в която хората искаха да вярват. Благородният каубой, който води справедливи битки, за да запази старите традиции.
Докато истината бе съвсем различна. Ханк не беше герой, а слаб по характер егоист. Ако някой бе героичен каубой, това бе Уайът. Но, разбира се, Уайът не носеше великото име Камерън.
— Съмър няма представа, така ли? — прошепна той, като наруши дългото мълчание. — Никога не е предполагала?
Даяна поклати глава.
— Защо да предполага?
Боби се заразхожда замислено.
— Обещаваш ми да не кажеш и дума, нали? — притеснено попита Даяна.
— Все трябва да дам някакво обяснение — каза той. — Имам предвид, не за татко. Но тя ще се чуди защо вече не се интересувам от нея. След… нали знаеш…
— О, стига — прекъсна го Даяна. — Ти каза, че е било само целувка. Просто й кажи, че гледаш на нея като на сестра и това е.
— Опитах с това и преди.
— Е, опитай отново — твърдо заяви Даяна. — А и това си е вярно, нали? Тази, в която си влюбен, не е Съмър.
— Какво имаш предвид? — наежи се Боби. — Не съм влюбен в никоя, мамо.
— Както кажеш, скъпи — скептично повдигна вежди Даяна. — Както кажеш.
24.
Рейчъл седеше на бежовото велурено канапе, подвила крака под себе си, и преглеждаше доволно купчината изрезки от вестници със статии за нея. Беше април, четвъртият й месец в Америка, вече бе яздила два пъти за Ранди Кравиц, вероятно най-преуспяващия собственик на състезателни коне в Щатите след Джими Прайс, макар че за разлика от съперника си, Ранди се занимаваше само с чистокръвни коне. Засега идеята да се премести в Съединените щати се бе оказала чудесна.
Отпусната в тузарския си апартамент под наем в Палм Бийч, само на няколко минути от тренировъчните конюшни на Кравиц, Рейчъл седеше с Дез, агента й, и се опитваше да реши в кое от предложените й списания да се снима.
— Какво ще кажеш за „Жена“? — попита тя с копнеж. — Винаги съм харесвала стила им. И имат страхотни фотографи, много по-добри от онези досадници от „Венити Феър“, които снимат всички в бални рокли.
— Вече ти казах — въздъхна Дез. — Не можеш да избереш списанието само защото ти харесва. Трябва да търсим контакт с публиката ти, нали?
— И тя е? — ледено попита Рейчъл.
— Хората, които четат спортни списания, клюкарски парцали и вестници. Тук е по-трудно, отколкото у дома. Основната ти публика са запалянковците, мераклиите и момичета, които се интересуват от сапунени опери и враждата ти с Мили.
Рейчъл се прозя. Дез си беше досаден по принцип, но ставаше особено неприятен, когато бе прав. Колкото и да искаше да влезе в ролята на прочут модел, историята на враждата й с Мили всъщност прикова вниманието и даде старт на дебюта й в Америка. Рекламите на Мили за „Т-Мобил“ бяха навсякъде — на билбордове, по телевизията, дори в кината. Рейчъл трябваше да изтърпи образа на проклетата си съперница онзи ден, докато чакаше да изгледа втората серия на „Бриджит Джоунс“. Очевидно Мили бе по-голяма звезда и много по-известна в Америка от нея. Но Рейчъл не възнамеряваше да й отстъпи първенството за дълго.
Първата й стъпка бе да си осигури Ранди Кравиц за подкрепа. Скоро след това пресата започна да забелязва таланта и красотата й. Уж случайно тя изпусна няколко думи пред клюкарските репортери за дългогодишната си вражда с Мили, като ги подлюти със слухове как семейството на любимата каубойка не й говори след снимките й в „Плейбой“ и как самата Рейчъл е приятелка на брат й от години.
Историята си имаше всичко — две красиви чужденки, брюнетка срещу блондинка, кльощава срещу закръглена, и двете талантливи, амбициозни ездачки, които се състезаваха за прочути собственици на коне. Семейната драма подсилваше интереса. Нямаше начин да не се хареса на публиката.
Отначало, за голямо разочарование на Рейчъл, Мили реши, че е под достойнството й да се занимава с клюки и отказа да коментира. Но след като Рейчъл намекна пред „Ел“, че снимките в „Плейбой“ са опетнили името на Сесил, битката започна. Мили отговори с дълго интервю във „Венити Феър“, в което обясни как Рейчъл бе откраднала семейния й дом, и освен това намекна, че тормози конете си. Не се отнесе любезно и към Джаспър, нито към майка си.