Никога досега конните състезания не бяха привличали такъв интерес.
— Обади ли се на адвокатите си? — попита Дез, като остави настрани списанията.
— Господи, говориш като проклетия ми баща — изстена Рейчъл. — Да, обадих им се. Оставих им поредното съобщение.
След шест месеца загуби тя най-после се решила да продаде Нюуелс. Исканата цена от три милиона лири бе прекалено оптимистична. Но дори да вземеше само два и половина, поне щеше да разкара воденичния камък от врата си.
Засега не бе споменала и дума на Джаспър. Все още се водеха за гаджета — удобно й бе да го пази като елемент от историята с враждата, но Джаспър си стоеше в Англия, където яздеше за Али, и тя не го бе виждала от месец. Когато говореха по телефона, той звучеше абсолютно дрогиран. Пристрастеността му към кокаина излизаше извън контрол. Вероятно изобщо не му пукаше за Нюуелс, но дрогата го правеше ужасно непредвидим и Рейчъл не искаше да рискува разправии, докато не го постави пред свършен факт.
— Е, позволи ми да поговоря с тях, когато се обадят — каза Дез. — Крайно време е да ти намерят купувач. Тогава ще можеш да се фокусираш върху важните задачи като „Белмонт“.
Рейчъл се надигна развълнувано.
— Ранди каза ли ти нещо? Потвърди ли? — нетърпеливо попита тя.
Перспективата да язди в най-важното надбягване в Америка още през първия й сезон бе адски близо. Кравиц бе намекнал няколко пъти, че обмисля да я включи, но още не бе потвърдил. Ако го направеше, това щеше да засенчи всичко, което Мили бе постигнала досега. Никое каубойско надбягване не бе толкова престижно и популярно, колкото „Белмонт“.
— Още не — отговори Дез, като разкърши пръсти и я заслепи със златните си пръстени с диаманти.
Винаги си бе падал по бижутата, но откак пристигнаха в Америка бе заприличал на черен сводник.
— Не се тревожи — добави той. — Ще се обади. Аз отговарям за това.
Рейчъл не се тревожеше. Дез беше досадна и лигава невестулка, но бе страхотен агент. Щом й обещаваше да я вкара в „Белмонт“, щеше да го направи.
Досега не я бе разочаровал.
В Бел Еър Тод се наведе от леглото и протегна ръка към малката торбичка кокаин, която бе скрил отдолу заедно с дебел гумен вибратор и туба вазелин с вкус на ягоди.
— Стой тук — каза той.
Момичето, застанало голо на четири крака, изпълни заповедта. След секунда Тод се надигна с дрогата в едната ръка и вазелина в другата.
— Сега си извий гърба още малко. Точно така.
Той изсипа линия кокаин върху надигнатия й задник, после я стисна за гърдите и изсмърка дрогата от потната й кожа. Господи, страхотно беше.
Избърса носа си с опакото на ръката си, облиза остатъка от кокаина и плъзна члена си в нея.
Името на момичето бе Наташа Оукли. Позната от таблоидите като изгряваща холивудска звездичка и героиня от тийнейджърски филми на ужасите, тя бе прочута сред богатите мъже в Ел Ей като кокаинова курва. По-късно щеше да му се наложи да сподели дрогата си с нея — такава бе сделката — но цената не бе висока за великолепното й стегнато двадесет и една годишно тяло. Последния път я бе накарал да изсмърка кокаина от топките му. За Тод това бе невероятно възбуждащо.
Животът бе страхотен, помисли си той, докато чукаше Наташа. Бизнесът вървеше по-добре от когато и да било преди. След почти цяла година ухажване най-после бе накарал Джими Прайс да инвестира в огромна сделка с търговски недвижими обекти във Флорида, която щеше да го катапултира в нова тузарска лига. Беше продал и обекта си в Бюелтън за гигантска сума. А накрая, разбира се, идваше и Хайуд.
След месеци правни разправии съдът в Санта Барбара бе отпуснал на „Комарко“ двадесет и един дни за проучване на имота. Това бе страхотен удар върху Боби и му струваше цяло състояние. Ако Тод извадеше късмет, сумите по делата скоро щяха да изхвърлят момчето вън от играта. А тогава личната сделка, която Тод бе сключил с петролната компания, щеше да започне да дава плодове.
Най-странното бе, че Мили все още не се бе усетила за предателството му към каубоя. Но скоро щеше да му се наложи да й каже, може би дори още тази вечер. Мили не бе говорила с Боби от година, но Тод подозираше, че в сърцето й още имаше място за него. Вероятно щеше да побеснее от възмущение, когато я осведомеше за събитията. Не му се искаше да подема тази разправия, пък и вече започваше да се чувства отегчен от връзката им.