Бе останал с Мили досега, защото сексът бе страхотен, а и начинът й на живот му даваше възможност да й изневерява колкото си иска. Освен това нарастващата й слава отвори пред него врати, които иначе биха си останали затворени въпреки всичките му пари. Никога не би го признал, но му харесваше да го канят по приеми и церемонии по награждавания. Особено обичаше да го снимат, когато излиза от ресторанти, макар че папараците бяха там заради Мили.
От друга страна, след смъртта на Демон Мили се превърна в страхотна ревла. По-емоционална и нуждаеща се от обич отпреди, сега плачеше за нищо, а и нямаше съмнение, че състезателната й форма спадаше застрашително. Най-лошото бе, че откак Рейчъл Дилейни се появи и започна да разказва истории пред пресата, стресът накара Мили да свали прекалено много килограми. Тод си падаше по слаби момичета, но напоследък гърдите на Мили бяха изчезнали напълно. Кой би искал да чука торба кокали.
Той усети настъпването на оргазма си и бързо погледна часовника си. Мамка му! Шест и половина. Трябваше да приключи бързо и да разкара Наташа оттук. Имаше среща за романтична вечеря с Мили в осем и се нуждаеше от дълъг горещ душ преди това, да не споменаваме за смяната на чаршафите.
Тод сграбчи Наташа за косата, проникна още по-дълбоко в нея и загледа замаяните й очи в огледалото, докато се празнеше.
— Ето — каза той, като метна торбичка с кокаин на леглото и тръгна към банята, без да погледне назад. — Взимай го и изчезвай. Бързам.
— Хайде бе! — извика Мили, като натисна клаксона на лъскавия тибърд кабриолет.
Взе книжка само преди месец, но бързо се превърна в нервен шофьор от Ел Ей.
— Мърдай!
Закъсняваше и бе изкарала отвратителен ден. А сега някаква тъпа катастрофа бе превърнала магистралата в паркинг.
Сутринта преживя третото си разочарование за този месец, като се появи на финала пета в надбягване, което трябваше да спечели. Предишната седмица започнаха първите квалификационни състезания. Тя мина през тях, но с толкова слаб резултат, че и Джими, и шефовете от „Т-Мобил“ се нахвърлиха върху нея. Заплашиха я, че ако не се стегне, ще оттеглят подкрепата си. А днешното й представяне определено не бе добро.
Отначало за лошите си представяния Мили винеше Кали, официално познат като Калифорнийско момче, новия кон, който Джими й бе дал след смъртта на Демон. Двамата очевидно не бяха добър екип. Но това извинение вече не вършеше работа. Други жокеи бяха постигнали чудесни резултати с него този сезон. По-вероятно други неща влошаваха формата й — стресът от присъствието на Рейчъл и вечната й несигурност по отношение на Тод.
Искаше й се да не мисли непрестанно за Тод. Но колкото повече го виждаше да флиртува с други момичета и се плашеше да не го загуби, толкова по-отчаяно се държеше за него. Откак се отдалечи от Ейми, той бе единственият човек, с когото можеше да си говори, макар да виждаше, че оплакванията й от Рейчъл му досаждат.
После, сякаш днешната беда не бе достатъчно лоша, прочете в новото издание на английския „Рейсинг Поуст“, че Рейчъл е обявила Нюуелс за продан. При това на ужасяваща цена. Три милиона лири! Наистина ли струваше толкова много? Внезапно идеята й да спечели достатъчно, за да откупи семейния си дом, й се стори абсурдна.
Да, печелеше добри пари, макар че не се знаеше колко дълго ще продължи това, особено ако не възвърнеше състезателната си форма. Но почти не спестяваше. Тод винаги я окуражаваше да харчи. Колата беше негова идея, както и три четвърти от гардероба й, но тя си плащаше за тях. Водеше я на пазар в най-скъпите бутици по „Робертсън“, избираше много повече рокли, отколкото искаше или имаше нужда, а после караше да плати сметката. Мили отчаяно искаше да му достави удоволствие и да задържи интереса му въпреки сериозната женска конкуренция, затова изпълняваше всичките му желания.
Най-после, четиридесет минути по-късно, тя спря пред ресторанта. Беше ужасно изпотена и й се наложи да отлепя белия си панталон от мокрите си крака, преди да подаде ключовете на момчето от паркинга и да извади няколко тайленола от чантата си, за да облекчи кошмарното си главоболие.
— Най-после — изсумтя Тод, когато Мили стигна до него през тълпата. — Какво, по дяволите, стана?
— Извинявай, извинявай, извинявай — извика тя, като грабна ръката му и я покри с целувки.