Тод вече довършваше ордьовъра си, а красивата покривка на червени и бели карета бе покрита с трохи.
— Някакъв камион се бе обърнал на магистралата и имаше страхотно задръстване. Щях да ти звънна, но нямах сигнал на мобифона — обясни тя.
— Аха — мрачно кимна той и сипа остатъка от бирата в чашата си.
Беше ядосан. Заради тъпото й закъснение му се наложи да изпусне цял час секс с Наташа. Но от други страна, не бе лошо да се чувства виновна тази вечер. Това вероятно щеше да смекчи реакцията й на новините му за Хайуд.
Той натопи последната хапка хляб в зехтина и смени темата.
— Как мина състезанието?
— Лошо — отговори Мили, като си наля чаша вода и глътна трети тайленол.
Изглеждаше по-мършава и измъчена от обикновено.
— Стигнахме до финала пети. Джими още не знае, но ще побеснее, когато разбере. Познай какво още научих днес?
— Не обичам гатанки — грубо отвърна Тод, без да прикрие погледа си към висока червенокоса хубавица, която мина покрай масата им и му намигна нагло. — Все ми е едно дали ще ми кажеш или не.
— Нюуелс е обявен за продан — тъжно съобщи Мили. — За три милиона. След всички дивотии, с които Рейчъл убеди майка ми, че ще се справи чудесно с наследството на татко, провали фермата и сега я продава.
— Не те разбирам — каза Тод, като повика келнера да вземе поръчката им. — Мислех, че не искаш Рейчъл да притежава Нюуелс.
— Да — кимна Мили. — Но не по този начин. Имам предвид, какво ще стане с останалите коне? Новият собственик може да реши да не се занимава с коневъдство. Да превърне конюшните във вили или нещо такова…
Лицето й помръкна, когато си представи безкрайните зловещи възможности.
— Е — поде Тод, решил да се възползва от разсеяността й, за да й съобщи лошата новина. — Аз пък имах добър ден в бизнеса. Преговарях с една тексаска компания — „Комарко“, вероятно си чувала за тях — за дял в петролните права на Хайуд. Имахме доста правни проблеми, но току-що научихме, че ще ни позволят да направим проучването следващия месец. Това е добра новина.
Минаха няколко секунди преди Мили да осъзнае за какво ставаше дума.
— Имаш предвид… — бавно каза тя, — че ще сондираш ранчото за петрол?
— Точно така — небрежно отговори Тод. — Крайно време беше някой да го направи.
— Не можеш! — възмутено извика Мили.
— Защо не?
— Защото… — тя поклати глава, сякаш се опитваше да намери подходящите думи, — защото не можеш. Ами Боби? Тази земя е на семейството му от шест поколения. Той по-скоро би умрял, отколкото…
— Моля те — прекъсна я Тод с вдигната ръка. — Спести ми речта за семейство Камерън. Писна ми от нея. Захванах се с Хайуд по същата причина, по която вие, англичаните, на времето превзехте Индия. Защото ми писна да гледам как се хаби потенциала му. И защото можех да го направя. Не дължа нищо на Боби Камерън. А и ти на чия страна си? На неговата или на моята?
Този въпрос я накара да онемее. На чия страна беше? В момента се чувстваше на страната на Боби, но не смееше да го каже на Тод. А и Боби вероятно нямаше да й благодари за подкрепата. Нямаше смисъл да рискува за нищо.
— На твоя, разбира се — излъга тя. — Но все пак не одобрявам. Както и да е, в договора ви няма ли клауза, която гласи, че не можеш да сондираш земята?
— Да, има — потвърди Тод. — Но, за лош късмет на приятелчето ти господин Камерън, федералните поземлени закони имат надмощие над договорите. А най-смешното е — добави той жестоко, — че ти ме насочи към това.
— Аз ли? — ужаси се Мили. — Как?
— Разказа ми за онези случаи в Уайоминг с газовите компании, не помниш ли? Случаите, за които Боби се тревожеше. Оказа се, че е имал право да се притеснява. Единствената му грешка бе, че не сключи договор с петролните компании преди мен. Предполагам е смятал, че не знам нищо по въпроса. И наистина не знаех, преди ти да ми кажеш.
Мили се уплаши, че ще припадне. Наистина, вече не си говореше с Боби, а и той се държа като кретен миналата година и с това я набута в ръцете на Тод. Но никога не би направила нищо, за да го нарани или предаде. Не можеше да повярва, че някакъв случаен коментар, направен толкова отдавна, е довел до всичко това.
— Моля те — погледна тя Тод с надежда. — Моля те, не го прави. Заради мен. Никога не бих казала и дума по въпроса, ако смятах, че ще постъпиш по този начин. Знаеш го.
— Страхувам се, че не мога да те послушам, сладурче — усмихна се той. — Това си е делово решение. Има и други участници. Не мога да се откажа, дори и да искам.