— Но…
— Слушай — каза той, като премести стола си до нейния и я целуна по бузата с нежност, каквато не бе проявявал от седмици и която накара Мили да се разтопи от любов и облекчение. — Единствената причина Боби да не се заеме лично с това е глупавата му, упорита гордост. Абсурдно е да седиш върху толкова много пари и да не направиш нищо по въпроса. Ако аз не се бях намесил, някой друг щеше да го направи.
Мили се поколеба. Ужасно й се искаше да му повярва.
— Ако знам, че стоиш зад мен, това ще означава много за мен — добави Тод, като погали леко зърното на лявата й гърда.
— Чувствам се ужасно заради Боби — отвърна тя, обзета от чувство за вина и желание. — Това е всичко. Но не означава, че не те обичам.
Късно през нощта, след дълъг и изтощителен секс, Мили лежеше будна до хъркащия Тод и гледаше в тавана.
Чувстваше се все по-ужасно. Чак когато се прибраха у дома след вечерята, й дойде наум какво ли си мислеше Боби. Вероятно смяташе, че тя е знаела през цялото време, но не си е направила труда да му звънне и да го предупреди или да се опита да спре начинанието на Тод.
В седем сутринта не можеше повече да понесе зловещите мисли. Слезе тихо в кухнята, грабна телефона и набра номера на Хайуд. Бе изминала цяла година, но все още го помнеше.
Тъкмо се канеше да затвори след седем позвънявания, когато внезапно се усети, че е адски рано. Но точно тогава се обади женски глас.
— Ало?
— Тара?
— Да. Кой е?
Сърцето на Мили заби лудо и тя едва не затвори. Стегна се и реши да прояви смелост.
— Аз съм, Мили — каза тя.
Мълчанието от другата страна се проточи.
— Слушай, исках да поговоря с Боби и да му обясня. Трябва да знае, че нямах представа за „Комарко“ и за плановете на Тод. Снощи за първи път чух за тях. Честно.
— Почакай.
Тара остави телефона и Мили дочу приглушени гласове. Беше забравила, че в седем всички в ранчото вече бяха станали и закусваха. След минута гласовете заглъхнаха и Мили чу изщракването на друг телефон и затварянето на първия.
— Боби?
Тишина.
— Боби? Ти ли си?
— Не — отговори гласът на Съмър, по-враждебен и отпреди. — Боби не иска да говори с теб. Никога. Никой от нас не иска.
Тя затвори и остави Мили да стиска отчаяно телефонната слушалка.
25.
Месец след като Съмър затвори телефона на Мили, Рейчъл седеше във фоайето на „Мондриан“ на булевард „Сънсет“, ровеше нервно из купата соленки пред нея и чакаше Джими Прайс да се появи.
Не обичаше оризови соленки. Вечно ти полепваха по зъбите. Но беше толкова нервна, че не можеше да спре да яде.
Дез, Господ да го благослови, бе успял някак си да й уреди среща с Прайс, както и участието в „Белмонт“ следващия месец. Моментът бе идеален. С включването й в „Белмонт“, където щеше да язди прочутия Никога по-добър за Ранди Кравиц, имаше повече козове пред Джими. Той бе прочут като опасен съперник и би се зарадвал да „открадне“ новата жокейка от конкурента си. Поне Рейчъл се надяваше да е така. По-трудно щеше да е да прекъсне връзките му с Мили.
Тя извади сребърно огледалце от чантата си и провери дали по зъбите й има залепнали парченца от соленките. За щастие всичко беше наред. Дори бледото й червило, грижливо нанесено сутринта, за да й придаде естествен, чувствен вид, все още си беше на мястото. Изглеждаше страхотно. Надяваше се Прайс да оцени усилията, които бе положила не само да изглежда добре, но и да долети чак дотук от Флорида за някаква си мизерна среща.
— Ще се види с теб, но трябва да е в Ел Ей — обясни й Дез търпеливо, когато тя започна да мрънка. — Не може да напусне Калифорния, защото е адски зает с бизнеса си и началото на каубойския сезон.
— Сигурен ли си, че наистина се интересува? — настоя Рейчъл. — Имам предвид, не искам да се влача дотам за нищо. Ами ако реши да си остане с Мили?
— Няма да го направи — увери я Дез. — Няма да е с нея още дълго. Мили се проваля зловещо от края на миналия сезон. Изложи се страхотно на „Рейнбоу“ и „Дерби“.
Рейчъл го изгледа тъпо. Имената на състезанията с каубойски коне не означаваха нищо за нея.
— Освен това — добави Дез, връщайки се на позната територия — Мили започна да разочарова и рекламните си спонсори. Носи се слух, че „Т-Мобил“ започват сериозно да й се ядосват, а на Джими вече му е писнало от дивотиите й. Ако не се представи зашеметяващо на националното състезание, с нея е свършено. Довери ми се. Никога няма да имаш по-добър шанс да я изтикаш вън от играта.