— Чудесно — усмихна се Рейчъл доволно. — Надявам се да си прав. Джими може да се мисли за голяма работа, но искам да осъзнае, че не обичам да ми губят времето.
Сега обаче, след като вече бе тук, цялата й агресивност се изпари. Дългите двадесет минути, прекарани в неудобно очакване, я накараха да се паникьоса, че Джими изобщо няма да се появи. Но най-после Рейчъл забеляза разсеян дебелак, който се понесе към нея, протегнал ръка.
— Рейчъл — усмихна й се той делово. — Съжалявам, че закъснях. Ще обядваме ли?
Прайс държеше на спокойствието си и в пресата почти нямаше негови снимки. Рейчъл трябваше да разчита на описанието на Дез, за да го познае. За щастие Дез го обрисува съвсем точно. Но все пак тя си бе представяла Джими като по-едър и властен, като човек, чиято външност отразяваше огромната му мощ в медиите и състезателните кръгове. Но мрачното рижаво джудже пред нея бе ужасно разочарование.
Снежнобелият, обзаведен минималистично ресторант беше пълен, най-вече с около тридесетгодишни типове от развлекателната индустрия. Всички огледаха Рейчъл одобрително, когато мина покрай тях в тъмнокафявата си тясна пола и кремава копринена блуза. Жените в Ел Ей бяха красиви, но малко от тях си правеха труда да свалят розовите си анцузи и да облекат нещо по-елегантно за обяд. Дори в луксозен ресторант като този. Добре облечена жена в Ел Ей бе рядка гледка и Рейчъл привличаше вниманието.
— Е — поде Джими, като се настани и незабавно поръча салати „Каприз“ и за двамата. — Чух, че имаш потвърждение за „Белмонт“. Сигурно си адски доволна.
Значи вече бе чул, а? Това определено беше добър старт.
— Доволна съм — кимна тя. — Това е чест за мен. А и Никога по-добър е невероятен кон.
— Ранди сигурно има страхотно доверие в теб.
— Да — отвърна тя. — Предполагам, че има. Също както ти в Мили.
Джими се усмихна. Знаеше, че Рейчъл се опитва да го закачи на въдицата, но нямаше нищо против. Все пак не беше тайна, че е разочарован от британското си протеже. В противен случай не би говорил с Рейчъл.
— Моето мнение — каза той, като натъпка огромен залък хляб в устата си, — което Мили знае много добре, е, че никой не е по-добър от последното си състезание. Предполагам, че и Ранди разсъждава по същия начин. Дава ти шанс в „Белмонт“, но ако се провалиш, съмнявам се, че и за в бъдеще ще имаш неговата подкрепа.
Рейчъл сви рамене.
— Няма проблеми — дръзко заяви тя. — Няма да се проваля.
— Кажи ми — ухили се Джими. — Защо мразиш Мили толкова много?
Вече бе заинтригуван от самоувереното сексапилно момиче и съперничеството й с Мили. Странно, самочувствието на Рейчъл му напомняше за старата Мили — хлапето, което го бе впечатлило страхотно преди шеметните си провали през последните месеци. Наистина беше тъжно, но Джими не бе благотворително дружество. Обичаше конете му да побеждават.
Преди Рейчъл да успее да отговори, салатите им пристигнаха. Джими заля своята със зехтин, а Рейчъл подправи нейната със съвсем малко оцет. Беше качила няколко килограма след пристигането си в Америка, благодарение на комбинация от добър апетит и огромни порции, но се опитваше да ги свали.
— Не бих казала, че я мразя — усмихна се тя.
Джими набоде парче сирене и го задъвка шумно, очаквайки подробно обяснение.
— Просто си имаме история — добави тя.
— Да, това го прочетох по вестниците. Слушай, ще бъда откровен с теб. Искам да протежирам голяма звезда. Жена с амбиции, твърдо решена да продължи да печели. Мислех, че съм я намерил в лицето на Мили. Но през последните месеци… — той сви рамене. — Вече не съм толкова сигурен.
Очите на Рейчъл засияха. Точно от това се нуждаеше.
— Господин Прайс, ако искате амбиция и решителност, аз съм вашият човек.
Тя се наведе бавно и притисна лактите си към тялото, за да му даде възможност да огледа добре съблазнителното й деколте. Обикновено това бе печеливша тактика с всеки мъж.
С Джими обаче се оказа грешка.
— Да си изясним нещо, млада госпожице — каза той, без да си направи труда да сниши глас. — Аз съм щастливо женен човек. Имунизиран съм срещу дивотии, така че изобщо не се опитвай. Ясно ли е?
Рейчъл се изчерви силно и се уплаши, че бузите й ще пламнат. Никой, освен Боби Камерън, не бе отблъсквал авансите й по този начин, а каубоят поне бе красив. Но да получи шамар в лицето от този тлъст дребосък бе ужасно.