— В момента Мили очаква присъдата си — продължи Джими, без да обърне внимание на червенината й. — Все още може да се съвземе и да успее. Но междувременно, нямам нищо против да проуча възможностите с теб.
Рейчъл преглътна гордостта си и попита:
— Какви възможности?
— Още не знам — откровено призна Джими. — Да видим как ще се представиш в „Белмонт“. После ще поговорим отново.
— Не знам — кисело каза тя. — След „Белмонт“ може да получа интересни предложения. Или да реша да остана с Кравиц.
— Твоя си работа — небрежно подметна Джими.
Рейчъл почти не бе докоснала салатата си. Джими довърши своята и махна на келнера за сметката, без да се интересува, че тя не бе приключила обяда си.
— Агентът ти има телефона ми. Ако има смисъл да се срещнем през юни, тогава може да ми се обади. Ще бъда в Ню Йорк през цялата седмица.
Рейчъл побесня. Какво грубо, проклето дребно лайно! Ако беше някой друг, а не Джими Прайс, щеше да му каже да върви на майната си.
Но тя се овладя и не каза нищо. Все пак, това бе Джими, човекът, който държеше бъдещето на Мили Локуд Гроувс в ръцете си. Ако за да го открадне от Мили, трябваше да спечели надбягването в „Белмонт“, щеше да положи всички усилия.
— Добре — кимна тя, като се надигна и раздруса тлъстата му ръка. — Ще поговорим тогава.
Кенди Прайс изстена гърлено.
— О, Господи, това е страхотно — изохка тя. — Не спирай, бебчо. Моля те, не спирай.
Тод проникна още по-дълбоко в нея и се усмихна. Не възнамеряваше да спира. Чакаше този момент от дълго време.
Още откакто посети Палос Вердес за първи път в компанията на Боби, си падаше по Кенди. Но чак преди няколко седмици осъзна, че чувството е взаимно.
Бе дошъл да се види с Джими заради сделката в Орландо, но когато пристигна в къщата, разбра, че той е по работа в Сан Франциско и няма да се прибере през следващите няколко часа. Кенди настоя Тод да остане за вечеря. Той, разбира се, не се нуждаеше от дълго убеждаване. Ядоха сами до басейна, където тя флиртуваше безобразно с него. В един момент дори се наведе към него, издокарана само в миниатюрни златни бикини и чехли с високи токове, и започна да го храни със сладолед. Никога нямаше да забрави този образ.
Ако зависеше от него, щяха да се изчукат още тогава. Но Кенди беше нервна и се страхуваше, че някой от слугите може да ги види или, не дай си Боже, Джими да се прибере по-рано от очакваното.
— Изненадваш ме, госпожо Прайс — каза й тогава Тод, като притисна нежно устни към ухото й. — Смятах, че обичаш опасностите.
— О, повярвай ми — провлечено отговори Кенди. — Обичам ги. Но тези неща са по-сладки, когато трябва да почакаш за тях известно време. Не мислиш ли така?
Тод подкара към дома си обзет от безпомощна ярост. Бе готов да удуши някого, но вместо това изчука Мили. Ала обещаните от Кенди удоволствия не излизаха от ума му. Минаха няколко седмици и тя не му се обади. Той започна да си мисли, че се е уплашила и е променила решението си. Но снощи, съвсем неочаквано, му звънна и му съобщи, че Джими е зает със събрания цял ден и тя ще успее да измисли логично извинение, за да се видят с Тод.
— Трябва само да се отървеш от Мили — допълни тя.
— Не е проблем — отвърна Тод, като едва сдържа възбудата си. — Тя ще се състезава утре сутрин, а следобед ще снима нова реклама в Долината. Няма да се прибере до късно вечерта.
И тъкмо когато му се струваше, че не би могъл да желае Кенди повече, тя се появи пред вратата му в десет сутринта, облечена в яркочервено манто, високи ботуши и миниатюрни бикини от „Ла Перла“. Не го разочарова и в леглото. Не само имаше великолепно тяло, но и знаеше какво да прави с него. Чудесна промяна от невинността на Мили.
— Ммм — изстена Кенди, като затвори очи от удоволствие. — Толкова си голям.
— Казваш най-милите неща — промърмори той и зарови лице в идеално закръглените й гърди.
Сваляше шапка на пластичния й хирург. Някой от тези типове бяха истински касапи, но тялото на Кенди бе произведение на изкуството.
И двамата подскочиха, когато мобифонът й иззвъня.
— Остави го — нареди й Тод, като прикова ръцете й към леглото, когато тя се опита да вземе чантата си изпод леглото.
— Чакай малко — измъкна се тя от хватката му. — Ще го изключа.
Извади малкия си телефон, видя, че Джими се обаждаше, и ухилено показа екранчето на Тод.