— Сигурен ли си, че не искаш да отговоря? — подразни го.
Тод грабна телефона, изключи го и го метна на пода.
— Излъжи го, че си била заета — каза той, като разтвори краката й и отново потъна в нея. — Сигурен съм, че ще те разбере.
Мили отби на частния път в Бел Еър, набра кода на охранителната система и потегли напред. Чувстваше се в по-добро настроение, отколкото от месеци насам.
След няколко поредни разочарования, най-после се представи чудесно в надбягването на панаира в област Хумболт и победи доста известни жокеи, включително Рамон Естевес, който яздеше прочутия Принц. Първото място не бе достатъчно да я измъкне от бъркотията, но все пак бе начало. За първи път тя и Кали се проявиха като добър екип, а това също си беше постижение. Жребецът наистина го биваше. Не беше виновен, че не е Демон.
След състезанието денят й тръгна още по-добре. Брад се обади и й съобщи, че режисьорът на рекламата се разболял и трябва да отменят снимките. За първи път от пет месеца Мили щеше да има свободен следобед.
Беше хубав слънчев ден и когато портите се отвориха, тя видя великолепната панорама на „Сенчъри сити“, разпростряна пред нея като футуристичен мираж. Странно как човек можеше да вижда същата зашеметяваща гледка всеки ден и почти да не й обръща внимание. Но Мили наистина се чувстваше така, сякаш я виждаше за първи път.
Изненада се, когато видя и двете коли на Тод, тъмносиньото ферари и новия сребрист астън мартин, който му бяха доставили миналата седмица. Обикновено той отиваше на фитнес по това време, но явно днес бе решил да помързелува. Може би най-после щяха да прекарат малко време заедно.
Мили извади ключа си и влезе в къщата. Долният етаж бе празен.
— Тод? — извика тя.
Никакъв отговор. Мили метна чантата си на пода и надникна в кабинета, но и там нямаше никой. Дали Тод беше горе?
Тръгна нагоре по стълбите и внезапно усети колко бе изморена. Крайниците я боляха. Господи, щеше да е чудесно да изключи мобифона, да се просне на леглото и да спи колкото си иска.
— Бебчо? — извика отново.
Приближи се към вратата на спалнята и забави крачка.
Дали наистина бе чула гласове?
Отначало шумът бе съвсем тих. Но колкото повече се приближаваше, толкова по-ясен ставаше. Да, бяха гласове. Мъжки и женски.
И нямаше съмнение на кого принадлежаха.
Би познала провлечения южняшки говор навсякъде.
— Аах!
Тод, зачервен и изпотен, гол, с изключение на чифт бели чорапи, чукаше Кенди Прайс страстно и нямаше представа, че е бил заловен на местопрестъплението.
Кенди също не я забеляза отначало, заета да мята главата си наляво-надясно. Русата й грива напомни на Мили за афганската хрътка на име Лъки, която бе имала като дете. Лъки беше чудесно куче, но имаше навика да си мята главата раздразнено, когато я нападнеха бълхи.
Шокирана и без да знае как да постъпи, Мили се изкашля високо.
Кенди вдигна очи първа. Видя Мили, изпищя, измъкна се от члена на Тод и се мушна под чаршафа като мишка, уплашена от змия.
Тод обаче не се стресна.
— Какво правиш тук? — попита той, като обу боксерките си и приглади разрошената си коса. — Мислех, че снимаш реклама в Долината.
— Отмениха я — тъпо отговори Мили. Минаха няколко секунди, преди главата й да се проясни и да се ядоса. — А и защо питаш какво правя тук? Живея тук. Какво прави тук тя, по дяволите?
И посочи към бялата издутина под чаршафа.
— Бих казал, че е очевидно — спокойно отвърна Тод. — Не мислиш ли така?
Сърцето на Мили заби лудо. От дълго време подозираше, че Тод й изневерява, така че не бе безкрайно изненадана. Но все пак я заболя.
Осъзна, че никога не я бе обичал. И го бе знаела през цялото време, макар да не искаше да си го признае. Но дори в най-ужасните си кошмари не си бе представяла, че ще бъде заменена от Кенди. Как можеше да е толкова тъпа и сляпа?
— Откога… — заекна тя. — Имам предвид, откога вие двамата… О, за Бога, излез оттам — извика тя на Кенди. — Изглеждаш абсурдно.
Кенди се показа изпод завивката. Беше се изчервила като ученичка, но това вероятно се дължеше на секса.
— Няма да кажеш на Джими и Ейми, нали? — помоли я тя с лигав глас. — Моля те, моля те, не казвай нищо. Това ще разбие сърцето на Джими, Мили. Той наистина ме обича.
Невероятно! Как бе възможно никой от двамата да няма никакъв срам?
— Знам, че те обича — грубо отвърна Мили. — Може би трябваше да се замислиш за това, преди да започнеш да си играеш на „скрий салама“ в леглото на гаджето ми.