Промяната започна след гнусния поглед на Гарт, когато го хвана на местопрестъплението с Кенди. Вече не само искаше да свали килограмите, но и се нуждаеше от това. Трябваше да докаже на всички Гартовци по света, а най-вече на себе си, че може да го направи. И след като взе решението, изпълнението се оказа не чак толкова трудно. Първите двадесет килограма се стопиха веднага, щом се отказа от сладкишите. След това се зае с тежка работа — физическите упражнения определено й досаждаха. Но резултатите бяха чудесни. А след известно време дори се пристрасти към тренировките.
Промени се не само физически. Проявената воля й даде сили и в други отношения. Започна отново да пише. Реши, че няма да позволи на някакъв си циничен нюйоркски издател да смаже надеждите й. Научи се да следва собствените си преценки и да не разчита на другите, за да получи самочувствие. Отначало, когато Мили я заряза, за да се мотае из града с Тод, Ейми се почувства страхотно наранена. Но с течение на времето осъзна, че проблемът бе на Мили, а не неин.
Слава Богу, отношенията им отново бяха чудесни. Най-после Мили заряза Тод миналия месец. Все още не бе споделила с Ейми защо го бе направила, но на кого му пукаше? Важното бе, че се бе освободила от лекето. Мили се нанесе в един от апартаментите над конюшните в Палос Вердес. Първото, което направи, бе да отиде при Ейми и да й се извини.
— Беше права — каза тя, като настани кльощавия си задник на леглото на Ейми, както правеше в миналото. — Бях ужасна егоистка. И сляпа. Тод наистина е задник, нали?
— Гнусен задник — поправи я Ейми.
— Знам, че се държах като идиотка и не те заслужавам, но наистина имам нужда от приятелка.
От дълго време Мили бе лишена от близък човек, с когото да сподели неприятностите си, и сега просто не можеше да се спре.
— Нали разбираш, имам проблеми не само с него — обясни тя. — Спонсорите ме тормозят денонощно заради теглото и резултатите ми. Още не съм спестила достатъчно, за да си върна Нюуелс, а малкото, което имам, се опитвам да дам на Боби, за да се бори срещу Тод. Заради петрола, нали знаеш. Но той пък упорито отказва да вземе пари…
— Мили…
— А сега баща ти подхвърля, че Рейчъл ще се състезава за него. Господи! Няма начин да спонсорира и двете ни, нали? Знам, че трябва да се стегна преди надбягването в Руидосо, но ми е адски трудно да се съсредоточа заради всичкия този стрес. Казах ли ти, че Рейчъл отново обяви Нюуелс за продан?
— Мили! — седнала на леглото до нея, Ейми я прегърна здраво и потръпна, когато усети колко зловещо бе окльощавяла. — Млъкни, за Бога.
Но усмивката й подсказа на Мили, че й е простено, и скоро двете момичета започнаха да се смеят и да си споделят тайни като в добрите стари времена.
Ейми не спираше да се тревожи за приятелката си. Изглеждаше й жестоко, че след като нейният собствен живот потегли в нова посока с надежди за бъдещето, Мили бе толкова отчаяно нещастна. Твърдеше, че е превъзмогнала чувствата си към Тод. Но Ейми усещаше, че е ужасно самотна, а каквото и да й бе направило гнусното копеле, бе я наранило силно. Миналата седмица Мили засия, когато получи писмо от Хайуд. За съжаление, когато го отвори, видя вътре само чека си, върнат без никаква бележка към него. А това я хвърли в още по-дълбоко отчаяние и мъка. Нищо чудно, че ездата й страдаше.
Все пак не трябва да си губя скъпоценната седмица в Ню Йорк в непрестанни тревоги по Мили, помисли си Ейми. Джими й бе обяснил, че стига да държи Чейс и Чанс далеч от майка им, е свободна да прави каквото си иска, а това означаваше великолепни дни, прекарани в галерии, музеи и поезия. Ейми твърдо възнамеряваше да им се наслади.
Днес потегли към „Гагосян“, галерия, която искаше да разгледа от години. След дълга борба, за да вкара двойната количка през въртящата се врата, Ейми най-после влезе във фоайето и студеният въздух от климатика охлади потното й лице.
За щастие близнаците бяха изпаднали в предизвикан от жегата ступор и бяха прекалено изтощени да правят друго, освен да смучат близалките си летаргично и да спят. Въпреки шума, който вдигна, докато ги прекара през вратата, и двамата спяха дълбоко. Надяваше се да не се събудят скоро, за да може да разгледа поне част от изложбата на спокойствие.