Линда не разбираше нищо. Рейчъл бе толкова мила и изпълнена със съчувствие, когато Сесил почина. Не можеше да си представи какво се бе случило с нея, за да се държи така.
Е, не трябваше да се измъчва с тези мисли. Тя тръгна предпазливо по калната земя към клуба, залепи жизнерадостна усмивка на лицето си и се опита да не мисли за съсипаните си елегантни обувки, нито за това колко й липсваше Сесил. Днес бе денят на Джаспър. Това бе важното. Всички други жени в живота му го бяха разочаровали, но майка му винаги щеше да е до него.
В съблекалнята на жокеите Джаспър се увери, че никой не го гледа и надникна в плика. Нищо не го радваше така, както голяма купчина банкноти в ръката му, а този път Али се прояви много по-щедро от обикновено. Двадесет хиляди лири. Повече от когато и да било преди.
Джаспър определено се нуждаеше от тях. Все още дължеше пари за дяла си в яхтата, която бе наел с няколко приятели миналия месец в Сардиния, да не споменаваме и петте бона за доставчика му на кокаин.
В Сардиния се завихри страхотен купон. Въпреки оплакванията му от Рейчъл, която го заряза безцеремонно, дивата му завист към нея и вечно нарастващата слава на Мили в Америка, липсата на гадже в Европа за през лятото определено си имаше предимства. Джаспър бе свободен да чука когото си поиска, без да поглежда страхливо през рамо, а и като участник във враждата между Рейчъл и Мили се радваше на вниманието на папараците, които не спираха да го снимат. Но пък новият му бохемски начин на живот не бе евтин. Последното му завоевание, вбесило страхотно семейство Дилейни, бе зашеметяваща красавица на име Ленора с аристократичен произход и цици, които се виждаха от космоса, ала отказваше да му бутне, без да получи от него подарък, доказващ чувствата му. Снощи го целува страстно цели два часа, а после се прибра у дома и го остави надървен и побеснял от желание.
С днешните мангизи щеше да успее да й купи нещо от „Картие“ и да плати младоженския апартамент в „Кларидж“. Ако това не изкараше скованата кучка от гащите й, нищо не можеше да му помогне.
Трябваше само да излезе навън и да прецака надбягването. А после можеше да се съсредоточи върху изчукването на Ленора.
Линда излезе на балкона в клуба с розов джин в ръка и се настани до Марта Тули, жокейска съпруга, която познаваше слабо от Кембриджшир. Облаците бяха изчезнали и няколко обнадеждаващи слънчеви лъча огряваха пистата и караха облечените в копринени униформи жокеи да приличат на шутове.
— Видя ли Джаспър? — попита Марта, като й подаде бинокъла си.
— Още не. О, да, виж — извика тя развълнувано. — Ето го!
Облечен в синьо-зелената униформа на Дактуб, Джаспър се обърна и й махна, преди да поведе коня си, огромен жребец на име Вавилон, към старта. Както винаги преди важно надбягване, Джаспър бе нервен и можеше да мине и без присъствието на майка си в ложата. Но в сегашното му финансово състояние не можеше да си позволи да я дразни. Изключително важно бе да е любим клиент на банка „Линда“.
— Великолепен кон — искрено отбеляза Марта. — Той ли е фаворитът?
— Не съм сигурна — отговори Линда, която знаеше, но не искаше да натоварва Джаспър с прекалено големи очаквания.
Резултатите му този сезон не бяха много добри и тя се тревожеше, че Али може да го уволни. Но пък самият Джаспър изглеждаше абсолютно спокоен и незасегнат от лошите си изпълнения това лято.
Надбягването започна и Линда притеснено осъзна, че бе стиснала ръката на Марта нервно.
— Съжалявам — извини се тя и се изчерви.
— Не се притеснявай — отвърна Марта мило.
Линда не й беше близка приятелка, но също като останалите жени в Нюмаркет Марта я съжаляваше задето бе овдовяла толкова млада, а после й се бе наложило да изтърпи всички онези неприятности с Мили. Сесил Локуд Гроувс беше чудесен човек. Би се обърнал в гроба, ако можеше да види как се държаха децата му, да не говорим и какво бе станало с бизнеса, който бе градил цял живот. Трагична история.
— И аз бях същата, когато синът ми се състезаваше — утеши я Марта. — Ужасно е, нали?
Линда й кимна благодарно.
— Така е — потвърди тя. — И силно ми се иска да се представи добре. Напоследък… чувствам се малко неловко да го кажа, но резултатите му не са толкова добри, колкото се надявах.
Линда не бе наясно с механиката на надбягванията. Но дори тя забелязваше начина, по който Джаспър губеше преднина в последните важни моменти на състезанията и му измъкваха победата изпод носа. Тя изстена от разочарование сега, когато той отново направи същото. Оплеска финалния спринт и закъсня с две секунди. Този път се оказа на второ място.