В някои отношения това си бе старата Мили: объркана, прекалено емоционална, допускаща правописни грешки, които го накараха да се просълзи. Но в други бе различна, по-зряла. Боби се опита да прочете промените в характера и живота й между редовете.
„Ще бъда на националното състезание през август, ако не съм си загубила работата дотогава. Знам, че и ти ще си там. Шон ми каза, че тренираш Даш за Марти Фокс.“
Дявол да го вземе Шон и голямата му уста. Какво друго й беше издрънкал?
„Иска ми се да мисля, че можем да се видим като приятели. Но каквото и да решиш, независимо дали приемеш парите или не, моля те, знай, че наистина съжалявам, Боби. За всичко.“
Боби бе размишлявал за това безброй пъти, беше се опитвал да си обясни всеки възможен мотив на Мили, но все още не знаеше какво да мисли. Знаеше само, че, независимо дали бе виновна или не, ужасно му липсваше. Искаше му се да не е така, но не можеше да промени нищо.
— Върви си го начукай, Тод — изръмжа той. — Преди да пострадаш.
— Спокойно — прошепна Дилън, като сложи ръка на рамото му.
Усети потръпващите мускули на Боби, който копнееше да удари Тод. Не го обвиняваше. И той самият нямаше нищо против да пребие копелето.
— Не се тревожи. Тръгвам си — увери го Тод, но не можа да се удържи да подметне последна гнусна реплика, преди да се отдалечи. — Знаеш ли, ти всъщност извади късмет, че се отърва от Мили. Оказа се, че не си струва проблемите. Страхотна лепка е. Вечно се нуждае от внимание. Колкото до секса — ухили се той злобно, — ще се забавляваш повече, ако изчукаш скелет.
Това беше последната капка. Боби бутна Дилън настрани, хвърли се върху Тод яростно и го събори на земята. Двамата адвокати отстъпиха назад като уплашени раци и загледаха със страхопочитание как младият обърна клиента им по корем и заби лицето му в каменните стълби, а после изви ръката му с такава сила, че той изпищя.
— Никога, никога не говори за Мили по този начин — изкрещя Боби. — Чуваш ли ме, шибано, долно копеле?
С последните думи той изви ръката на Тод още по-силно, сякаш щеше да я откъсне от тялото му.
— Не си достоен дори да я познаваш.
— Боби, пусни го — нареди му Уайът спокойно, но твърдо.
Младежът се поколеба за момент, но накрая пусна ужасения Тод, който падна по лице на стълбите.
Двамата адвокати незабавно се втурнаха да му помогнат, но Тод ги отпъди. Бузата му бе издрана и кървеше, а дясната му ръка висеше отпуснато. Очевидно изпитваше силна болка.
— Нападение пред свидетели — изсъска той. — Умен ход, Камерън. А си мислех, че едва можеш да си позволиш едно съдебно дело.
Той закуца към колата си, а заплахата му увисна във въздуха като лоша миризма.
— Защо го направи? — извика Съмър.
Всички останали изглеждаха загрижени за Боби, но тя беше бясна. От онзи ужасен ден, когато научи, че Ханк е баща на Съмър, Боби наблюдаваше как гневът и негодуванието й нарастват непрестанно. След като чу зловещата новина от Даяна и се върна при Съмър, тя очакваше да се любят. А вместо това Боби се държа по-студено и отдалечено от когато и да било. Но не можеше да й обясни защо.
Нищо чудно, че Съмър негодуваше срещу него. Сигурно мислеше, че си е поиграл с чувствата й нарочно и я е унижил за втори път. Но какво можеше да направи? Беше обещал да не й казва истината и възнамеряваше да удържи думата си.
— Трябваше да направя нещо — защити се той. — Чу го какво каза за Мили.
Думите му подействаха като бензин върху възпламенената Съмър.
— Мили? — яростно изкрещя тя. — Тревожиш се за Мили? Тя е виновна задето сме в тази каша.
— Не — тъжно възрази Боби. — Не е виновна, Съмър. Аз съм единственият виновен.
Но Съмър се отдалечи разплакана надолу по улицата.
— Не се тревожи за нея — каза Уайът, като го прегърна през рамо. — Просто е много емоционална. Всички сме развълнувани днес. Изкарахме тежък ден.
— Да — кимна младежът, като си помисли, че и той би искал да избяга да си поплаче. — Да, така е.
28.
Националното състезание бе най-важното за каубойските коне.
Всяка година в края на август спокойното селце Руидосо в Ню Мексико се изпълваше с хиляди запалянковци, които идваха да гледат как най-великите каубойски коне в света се надбягват на финала на Деня на труда.
Отчасти благодарение на Мили, чиито реклами за „Т-Мобил“ помогнаха към спорта да бъде привлечена по-широка публика, тази година в селото бе по-оживено от обикновено. За днешния финал се очакваше тълпа от повече от двадесет хиляди души, които се надяваха да видят как Английската каубойка възвръща великолепната си форма след разочароващия си втори сезон.