— Дръж се по-мило с нея — посъветва го Джил.
Тя самата не знаеше какво се бе объркало, но разкъсването на горкото момиче нямаше да помогне на никого.
— По-мило? — възмути се Джими. — Държа се мило с нея през последните шест месеца, Джил. Да не съм шибано благотворително дружество? Да не смяташ, че „Т-Мобил“ ще се държат мило с нея? — изсмя се той презрително. — Хората инвестираха много време и пари в теб, Мили. Аз инвестирах много време и пари. Но ти ме провали. Провали и себе си. Господи!
Мили чу думите му като далечно ехо, сякаш ушите й бяха натъпкани с памук. След като Боби се отдалечи от нея, нещо в нея се срина. Безбройните проблеми и напрежението в живота й достигнаха точка на кипене и системите й просто спряха да функционират.
Дори не помнеше, че бе яздила Кали до финала. Нито пък можеше да обясни на Джими, Джил или някой друг какво се бе случило по време на надбягването. Всичко й беше като в мъгла.
— Няма лесен начин да ти го съобщя, Мили — каза Джими, като запали пура. — Затова просто ще го кажа. Уволнена си.
— Хей, чакай, чакай — намеси се Джил в защита на Мили, която седеше неподвижно като статуя. — Да не прибързваме.
Днес Джил преживя страхотно разочарование, когато видя как усърдната й работа през последния месец отиде по дяволите.
Във възможно най-неподходящия момент мобифонът й зазвъня упорито. Несъмнено някой репортер искаше да чуе мнението на треньорката на Кали за шокиращото представяне. Едва тогава Джил осъзна, че заета да защитава Мили, дори не бе разбрала кой бе спечелил състезанието.
Докато тя ровеше в чантата си, за да намери и изключи проклетия телефон, на вратата се почука леко и Ейми влезе в ремаркето заедно с Дилън.
— Къде, по дяволите, беше? — нахвърли се Джими върху дъщеря си. — Горката Кенди полудя с момчетата. И кой е този клоун? — вторачи се той в Дилън, който спокойно отвърна на погледа му.
За първи път Ейми пренебрегна баща си напълно, втурна се към Мили и я прегърна.
— Горкото ми момиченце — нежно каза тя. — Какво, за Бога, се случи?
Мили неочаквано излезе от ступора. Вторачи се в Ейми и Дилън и най-после наруши мълчанието си.
— Ти? И Дилън? — кимна тя към сплетените им пръсти.
Ейми отвърна с широка усмивка.
— Но как? Имам предвид, кога… Не разбирам.
— Ще ти обясня по-късно — увери я Ейми. — Сега ти си важната. Кажи ми какво се обърка, Мили.
Сълзите, които Мили потискаше упорито през последните няколко минути, се затъркаляха по лицето й.
— Видях се с Боби — изхлипа тя. — Точно преди надбягването. И той ме мрази, Ейми. Наистина ме мрази.
— По дяволите — промърмори Дилън под нос. — Знаех си. Тъпо, упорито копеле… — изруга, после се обърна към Мили. — Слушай, скъпа, Боби не те мрази. Знам го със сигурност.
— Ти не видя лицето му, Дил. Как само ме погледна — поклати глава тя тъжно.
— Довери ми се — хвана я за ръката Дилън и внезапно дългите месеци, в които не се бяха виждали, се стопиха. — Боби просто си търси човек, когото да обвини, това е всичко. Изгубването на ранчото е адски тежко за него.
— Загуби ли ранчото? — ужаси се Мили. — Загуби Хайуд?
— Е, не още — поправи се Дилън. — Но предстои. Не може да си позволи да се бори в съда.
За втори път от две минути насам нечий мобифон зазвъня. Този път беше този на Мили.
— Не отговаряй! — извика Джил, но закъсня.
Автоматично Мили отговори:
— Ало?
— Мили?
Гласът от другата страна на линията бе толкова слаб и накъсан, че отначало не го позна.
— Да. Кой е?
— Мили, аз съм. Мама.
Минаха няколко секунди преди да загрее.
— Мамо?
— Да, скъпа. О, Мили — заплака Линда и се замъчи да си поеме дъх. — Случи се нещо ужасно.
Няма шега, мрачно си помисли Мили. Тъкмо ме уволниха, кариерата ми приключи. Рейчъл ще открадне работата ми, заедно с остатъците от живота ми, които не е взела досега. Боби ме мрази. Половината световна преса тръпне от нетърпение да ме унижи, а ти ми се обаждаш да ми споделиш собствените си проблеми!
— Не плачи, мамо — каза тя, като избърса собствените си сълзи.
Както винаги, отчаянието на Линда я накара да се стегне. Някой трябваше да се прояви като зрял човек.
— Какво е станало? Сигурна съм, че не е толкова страшно.