— Добре — кимна Кенди доволно. — Крайно време беше. Това надбягване бе пълен позор.
Мили се канеше да си тръгне, но наглостта на Кенди я вбеси.
— Знаеш ли, Джими — небрежно подхвърли тя. — Ако имаш нужда от нещо, което да те накара да се почувстваш зле, опитай с това. Жена ти чука приятеля ми, пардон, бившия ми приятел, зад гърба ти.
Джими се ококори и зяпна. Погледна Кенди, търсейки отрицание по лицето й. Но нападението на Мили бе внезапно и жена му не успя да прикрие виновната си червенина.
Лицето на Джими пребледня като чаршаф. Ейми също изглеждаше зашеметена.
— Точно така — усмихна се Мили. — Това продължава от… колко време стана, Кенди? Три месеца? Четири?
— Лъжкиня! — изписка Кенди.
Но бе прекалено късно. Никой не й повярва.
— Хванах ги заедно в леглото — завъртя ножа в раната Мили. — През юни. Затова ние с Тод се разделихме.
След тези думи тя излезе и затвори вратата, оставяйки атомната бомба да избухне зад гърба й.
29.
— Всички да станат!
Съдията докуцука обратно до стола си и всички се надигнаха изморено. С червената си церемониална роба и къдравата бяла перука, съдия Кармайкъл напомняше на Мили за Дядо Коледа с обръсната брада и лишен от жизнерадост. Изглеждаше още по-сериозен и мрачен днес следобед. Мили се надяваше, че това не е лош знак за Джаспър.
— О, Господи — прошепна Линда и я стисна за ръката. — Какво ще стане сега?
— Всичко ще е наред — опита се да я успокои Мили. — Каквото и да стане, Джаспър ще се справи. Ще преживеем и това.
Нервите на Линда бяха толкова опънати, че Мили не бе сигурна дали майка й ще успее да стигне до съда тази сутрин. Откакто се прибра у дома, ако ужасната къща на майка й изобщо можеше да бъде наречена дом с грозните си завеси, овехтял мокет и безбройни полилеи, Линда бе психическа развалина. Страдаше от всеки възможен симптом на стреса — от гадене и зловещи главоболия до треска, паника и дори припадъци. В момента седеше сковано до дъщеря си и тръпнеше от страх.
Мили кръстоса крака отново — проклетите дървени пейки бяха ужасно неудобни — и мислите й се върнаха към промените през последните шест седмици. Връщането в Англия след толкова дълго време й се струваше странно. Всичко й се виждаше много по-малко: от улиците, къщите и колите до кексчетата с боровинки в „Старбъкс“, които бяха на половината на онези в Калифорния. Но най-странно от всичко бе, че не живееше в Нюуелс.
Очевидно агентите бяха получили оферта за фермата, но Мили не знаеше от кого, въпреки безбройните опити да ги разпита по телефона, използвайки псевдоними и чужд акцент, за да се представи за купувачка чужденка. Засега обаче никой не живееше във фермата. Около седмица след като се прибра, Мили отиде до Нюуелс, за да види какво се бе случило със семейния й дом след смъртта на баща й.
Знаеше, че ще изглежда различно, разбира се. Но нищо не можа да я подготви емоционално за шока от изоставения и безлюден вид на дома й. Конюшните я накараха да се разплаче. Сесил винаги ги поддържаше блестящи и безукорно чисти. Те бяха неговата гордост и радост. А сега вратите висяха изкривени на пантите си, парчета от стари седла и стремена ръждясваха в отводнителните канали, а до стените бяха струпани гигантски купчини пожълтели листа.
Мили оправи една от вратите, вдигна глава и видя мърлява дървена табелка, закована над нея. Избърса я с ръкав и очите й се изпълниха със сълзи, когато видя името: Лесна победа.
Заля я вълна от спомени, едновременно щастливи и болезнени. Припомни си деня, в който Сесил купи Лесна победа. Жребчето бе мършаво и дребно, но още тогава се бе влюбила в него. После се сети за последната си езда с него, преди злополуката да провали всичко и да я задържи далеч от седлото за повече от две години. Спомни си как гнусната Рейчъл бе флиртувала с брат й в деня, когато Лесна победа оплоди кобилата й. Разбира се, арестът на Джаспър сложи край на фалшивата им връзка. Това бе единственото хубаво нещо в цялата зловеща история. Е, и прибирането й у дома, разбира се.
Но най-добре си спомняше нощта, когато Лесна победа почина. Силната си мъка и как Боби я утешаваше нежно.
Копнееше той да е тук сега, за да я утеши отново.
Вечерта тя подкара обратно към Нюмаркет, изпълнена с твърда решителност. Все още възнамеряваше да си върне Нюуелс някак си. Но междувременно щеше да се заеме да оправи щетите, нанесени от Рейчъл.
— Ужасно си слаба, скъпа — настоя Линда, като сипа огромно количество овчарски пай в чинията й, докато Мили се опитваше да й опише плана си за действие.