Скъпата Ейми й бе изпратила снимка на Рейчъл на някакъв благотворителен бал. Проклетата кучка вече имаше тройна брадичка. Вероятно бе снимана под лош ъгъл, но все пак снимка на проклетницата, представяща я грозна и дебела, трябваше да бъде запазена.
„Дилън е добре. Миналата седмица ме заведе за първи път в Хайуд. О, Господи, толкова е красиво! Не знам как изобщо ти е хрумнало да го напуснеш.“
В този момент Мили трябваше да спре да чете и да си поеме дълбоко дъх. Но след няколко минути се съвзе достатъчно, за да продължи.
„Няма да отгатнеш какво друго стана. Татко възнамерява да помогне на Боби да обжалва в съда. Страшно е разгневен на Тод и иска да му го върне тъпкано по всякакъв възможен начин, включително да му попречи да се добере до петрола. Ще видим какво ще стане. В момента Боби отказва дори да говори с татко. Дилън се опитва да го убеди.“
Типично за Боби, помисли си Мили. Упорит като муле, дори когато му предлагат спасение. Разбираше го, че отказа нейните пари. Но сега, когато двамата с Джими имаха общ враг в лицето на Тод, трябваше да зарови томахавката и да приеме помощта му.
„Липсваш ни, особено на мен. Дилън те поздравява. Късмет с делото на брат ти. Грижи се за себе си. Непрестанно си мислим за теб.
Писмото я зарадва, но и натъжи. Повечето новини бяха добри, но нямаше нито дума дали Боби е променил мнението си за нея и дали бе спрял да я вини за всичко.
Може би просто трябваше да забрави за него. Искаше прошката и приятелството му, но нямаше право да очаква, че някога ще ги получи.
Междувременно я чакаха доста други задачи. Джаспър и Линда не бяха лесни, но бяха единственото й семейство. И в момента се нуждаеха от нея.
След като съдията седна, зрителите се настаниха обратно на неудобните пейки и зачакаха присъдата.
Мили погледна наляво и видя семейството и приятелите на Али Дактуб. Седнали от другата страна на пътеката, всички те бяха издокарани в костюми от „Хуго Бос“ и копринени вратовръзки от „Либърти“. Както Сесил би казал, не се виждаше нито една чалма.
Бяха тук уж да подкрепят Джаспър. Но бе всеизвестно, че единствената причина за присъствието им в съда бе да се опитат да открият нещо в днешните процедури, което да им помогне в обжалването на делото на собствения си син. Миналата седмица Али получи четиригодишна присъда, която разтърси богатото му и могъщо семейство и се появи на първите страници на вестниците в Англия и Близкия изток.
Присъдата изкара акъла на Джаспър. Гениалният му млад адвокат, Зак Спиро, го увери, че с него няма да се отнесат толкова строго, особено ако се признае за виновен, но това не успокои брат й.
Мили хареса Зак от самото начало. Беше хубав мъж, макар и не Брад Пит. Имаше небрежен, леко академичен вид, съчетан със зашеметяваща фигура, висока метър и деветдесет. Приличаше на интелигентен еврейски Кларк Кент. Остроумието и сухото му чувство за хумор беше като Божи дар в дните преди делото и двамата с Мили прекараха доста дълги вечери из кръчмите в Нюмаркет, обсъждайки стратегията и тактиката за защитата на брат й.
Бързо стана ясно, че между двамата гореше пламък или поне силно привличане. Дори поговориха по въпроса. Но се съгласиха, че сега не е подходящия момент да се занимават с това.
За съжаление обаче, след като човек си признаеше желанието, не бе лесно да го прибере в кутия. Откак Зак призна чувствата си, двамата се обикаляха един друг като разгонени кучета, несигурни дали да се изчукат, да си играят или да си разкъсат гърлата.
— Не можем да пренебрегнем сериозността на извършеното — започна съдията и гръмовният му глас върна Мили към действителността. Джаспър, пребледнял като чаршаф, потрепери трескаво. — Освен това фактът, че не само сте планирали, но и повторили престъплението няколко пъти през дванадесетмесечен период, показва предумисъл, която според мен усложнява ситуацията.
Мамка му, помисли си Мили. Не звучи добре.
Съдията продължи:
— От друга страна, има и смекчаващи вината обстоятелства. Убеден съм, че физическото насилие и нараняването, нанесени ви от приятелите на господин Дактуб, и страхът ви от бъдеща физическа разправа, са изиграли сериозна роля в решението ви да продължите измамата.
От другата страна на пътеката арабският контингент поклати глави горчиво, но Мили бе прекалено заета да наблюдава Джаспър, за да забележи. Въпреки дългогодишните им лоши отношения изпитваше съжаление към него.