— Взимайки всичко това предвид, както и факта, че разумно решихте да се признаете за виновен и по двете обвинения, реших да ви наложа присъда от шест месеца. Имате право на условно освобождаване след не по-малко от три месеца.
Съдията удари с чукчето си и Зак се извърна с усмивка към Мили, която му се усмихна в отговор. Шест месеца беше страхотен резултат, по-добър, отколкото бяха очаквали. Ако го пуснеха условно, щеше да се прибере у дома за Коледа. Дори Джаспър доби облекчен вид и махна на Линда, преди да го поведат обратно към килията.
— Шест месеца? — възмути се Линда. — Изглежда ужасно много време за такава глупава грешка. Как ще оцелее там цели шест месеца?
— О, мамо — намръщи се Мили. — Джаспър извади страхотен късмет благодарение на Зак. Можеше да го заключат за много по-дълго. А и вероятно ще лежи не повече от три месеца. Това са дванадесет седмици. Нищо не е.
— Ще ни позволят ли да го видим? — обърна се Линда към Зак, който се присъедини към тях с широка усмивка на лицето.
Беше доволен от резултата, разбира се, но още по-щастлив бе да види Мили, по-красива и сексапилна от когато и да било в елегантния си костюм в стил от четиридесетте години.
— Би трябвало — мило отговори той, усетил, че Линда ще се разплаче всеки момент. — Ако искате, можете да дойдете с мен сега. Обикновено им отпускат по десетина минути с адвокатите им, преди да ги отведат.
Зак показа пропуска си на дежурните полицаи и поведе Мили и Линда през задната врата, която водеше към стаите за разпити и килиите. В последната минута Мили реши да не влиза.
— Няма ли да дойдеш с нас?
— Не — поклати глава тя. — Мисля, че е по-добре мама да се види с него насаме.
— Добре — усмихна се Зак.
Мили беше не само секси, но и страшно мила, нещо, което не можеше да се каже за брат й. Уникалната комбинация от сляпа арогантност и долна страхливост не правеха Джаспър желан клиент.
— Ето — каза той, като надраска нещо на лист хартия и й го подаде.
— Какво е това?
— Тайният код на масонската ложа в Кеймбридж — ухили се Зак, после, когато Мили не реагира, добави бързо: — Разбира се, че не е това, глупаче. Написах ти номера ми.
Младата жена отвори уста да каже нещо, но той я изпревари.
— Не си длъжна да ми се обадиш, ако не искаш. Няма да се обидя. Но имаш вид на човек, който се нуждае от ядене.
— Много ти благодаря — засмя се Мили.
— Затова реших да ти предложа вечеря. Помисли по въпроса.
Преди Мили да успее да отговори, Зак изчезна с Линда по петите си, а тежката дъбова врата се затръшна зад тях.
30.
Наближаващата Коледа не бе радостно събитие за Тод Кренбърн.
На времето си мислеше, че не е лесно да живееш с Мили. Но сравнена с Кенди Прайс, бе направо шега работа. Всекидневните яростни изблици на Кенди, астрономическите й разходи и суетата, която граничеше с мегаломания, бяха невероятни. Би могъл да ги понесе, ако не беше и останалият й багаж. По-точно, Чейс и Чанс, които го мразеха почти колкото и той тях, и Джими.
Разбира се, очакваше отмъщение от страна на Джими. Всички знаеха, че не е човек, когото да прецакаш безнаказано. А най-зловещото предателство бе да му отмъкнеш съпругата. Но когато започна връзката с нея, Тод наистина вярваше, че нещата ще се уредят сравнително безболезнено. Смяташе, че Джими ще се примири, ще даде развод на Кенди и ще си хване нова красавица.
Не осъзнаваше обаче, че любовта на Джими бе не само истинска, но и безумно силна и дълбока, граничеща с мания. Фактът, че жена му направи избор, не означаваше нищо за него. Ако той не можеше да я има, щеше да се увери, че и никой друг няма да я притежава. Искаше не само да накаже Тод, но да го унищожи напълно.
Първият му ход бе да се оттегли от сделката им с недвижими имоти в Орландо. Е, това се очакваше. Но после Джими започна систематични и плашещо ефективни атаки върху останалите сфери в бизнеса на Тод.
Възобнови съдебното дело за Хайуд и плати на прочут адвокат да уреди налагането на съдебни ограничения срещу „Комарко“, които спряха сондирането за цели три скъпи месеца. После реши да се възползва от услугите, които различни хора му дължаха. Сделките на Тод започнаха да се провалят една след друга из цялата страна — Ню Йорк, Чикаго, Питсбърг и Сан Франциско, а бившите му партньори и колеги го зарязаха като плъхове, бягащи от потъващ кораб. Очевидно Тод бе подценил властта на Джими в деловите кръгове.