Съвсем скоро Кренбърн откри, че е уязвим и провален в много от инвестициите си. И то тъкмо когато се хвана с най-претенциозната жена на планетата — Кенди очакваше първокласно обслужване във всяко отношение, от материалните удобства до сексуалните изпълнения. Ако не я чукаше поне два пъти дневно и не я докарваше до все по-страхотен оргазъм всеки път, тя се ядосваше и му вгорчаваше живота. Как, по дяволите, Джими бе успявал да ръководи многомилионната си компания и да поддържа интереса си към надбягванията, докато беше женен за нея, бе абсолютна загадка. За първи път, откак навърши двадесет години, Тод изпадна във финансово затруднение.
Въпреки всичко обаче все още си падаше по Кенди. Мисълта, че тя може да го напусне, когато получи парите си от развода, го държеше буден нощем и го притесняваше повече от личната вендета на Джими. Затова, когато тя настоя да заведе нея и децата в Тилърайд за двуседмична ски ваканция, Тод се предаде.
По-късно си даде сметка, че по никакъв начин не можеше да си позволи две седмици почивка. Рано или късно щеше да му се наложи да съобщи на нейно величество, че може да й отдели само един дълъг уикенд.
В един ранен неделен следобед в началото на декември тъкмо се чудеше как да го направи, когато мислите му бяха прекъснати от колебливо почукване на вратата.
— Ако не е избухнала Трета световна война — каза той, когато Сали, последната изтощена гувернантка на момчетата, влезе в стаята, — не искам да знам нищо.
Кенди беше на пазар, както обикновено, а хлапетата спяха и несъмнено се зареждаха за поредните шест часа беснеене и крясъци. Тод трябваше да работи. Но след сексуалния маратон рано сутринта — три пъти за един час — той бе прекалено изтощен дори да мисли за работа.
— Наистина съжалявам — извини се момичето нервно, — но мисля, че трябва да дойдете. Полицията е тук.
— Полицията? — намръщи се той, стана и излезе в коридора. — Ченгетата от участъка в Ел Ей? Какво, по дяволите, искат?
Тримата мъже, облечени в черни костюми и застанали пред вратата, не приличаха на ченгета. Имаха вид на хора от ФБР.
— Вие ли сте Тод Кренбърн? — попита единият, като извади значка от вътрешния си джоб и я размаха бързо пред очите му.
— Знаете, че съм — рязко отговори Тод. — Стоите в дома ми, Коломбо. Въпросът е кои сте вие?
Грубото поведение бе грешка. Първият, очевидно шефът, кимна на подчинените си. Те се хвърлиха напред, сграбчиха ръцете на Тод и ги извиха болезнено зад гърба му, преди да му закопчаят белезниците.
— Какво правите, по дяволите? — извика той. — Това е възмутително.
— Арестувам ви по подозрение в измама — каза шефът. — Данъчна измама, за да сме по-точни. Имате право да мълчите…
— Майната ти — прекъсна го Тод. — Не вярвай, че ще си мълча. Това са глупости. Не знам нищо за никаква измама. Плащам си шибаните данъци.
— Изглежда, данъчната служба не е съгласна с вас — отвърна мъчителят му спокойно, а кръвното на Тод се повиши до опасни граници. — Имат информация, която ни предадоха. Мога да опиша случилото се само като продължителни и систематични опити да измамите щат Калифорния с избягването на имотни и други данъци.
Шибаният Джими. Беше отишъл прекалено далеч този път. Разбира се, Тод рискуваше доста в някои от сделките с недвижими имоти. Но бе внимателен, когато ставаше дума за закона. Счетоводителите му бяха изобретателни, но не бяха престъпници. Поне той не мислеше така.
— Допускате страхотна грешка — изсъска Тод, след като го изкараха от къщата и го натъпкаха в джипа си в мига, когато Кенди се появи в розовото си порше. — Ще ви съсипя от съдебни дела, обещавам ви.
— Тод?
Кенди се понесе към тях с високите си ботуши от крокодилска кожа и черна кожена минипола, която не оставяше много на въображението. Имаше толкова впечатляващ вид, че за момент типовете от ФБР се стреснаха.
— Какво става? — попита тя.
— Не се тревожи, бебчо — успокои я той. — Просто иди и звънни на Джак Грийн, адвоката ми. Името му е в кафявия телефонен указател на бюрото ми. Кажи му, че имам нужда от него. Веднага.
Положи всички възможни усилия да звучи самоуверено, но мислите му препускаха лудо.
Дали Джими наистина разполагаше с нещо срещу него? Какво, по дяволите, бе успяло да изрови копелето?
За голяма своя изненада Мили очакваше Коледа с нетърпение и радост. И това се дължеше основно на Зак Спиро.