Той започна да се отбива в къщата на майка й под различни претексти: информация за освобождаването на Джаспър, макар че лесно би могъл да я съобщи по телефона или имейла, извинение, че може случайно да е накарал Линда да плати повече, което, разбира се, не беше вярно. Истинската причина за посещенията му бе толкова очевидна, та накрая му се наложи да я сподели и да помоли Мили за среща за вечеря в Илай.
Първата й реакция бе да му откаже. Да го отблъсне, преди нещата да се задълбочат и тя да отговори на чувствата му. Колкото и да бе странно, Линда я убеди да не постъпва по този начин.
— Скъпа — каза тя, като вдигна глава от огромната тенджера, в която правеше конфитюр от боровинки. — Става дума само за вечеря, за Бога. Дай шанс на горкото момче. Ще ти се отрази добре да поизлезеш и да се запознаеш с нови хора.
Оказа се права. Вечерята наистина се отрази добре на Мили.
Зак беше адски забавен и я разсмиваше до сълзи, нещо, което Мили почти бе забравила. Когато няколко часа по-късно, я остави пред дома й, леко пияна, тя му позволи да я целуне.
Целувката беше приятна. Не зашеметяваща. Не я изпълни с диво желание. Но все пак бе приятна. Хареса й.
Първата целувка определи тона на връзката, която последва. След емоционалната въртележка миналата година, Мили с радост прие доволството пред екстаза. Зак й харесваше — беше достатъчно хубав, а и, макар да можеше да го сравнява само с Тод, изглежда, бе опитен и способен любовник. Но сексът бе само малка част от това, което я привличаше към него. Приятелството му, чувството му за хумор, интелектът му и добрите съвети бяха по-важни. И ако това означаваше да жертва страстта, същата страст, която й бе причинила толкова мъка по Боби и я бе заслепила с Тод за дълго време, е, заслужаваше си да плати тази цена.
Зак беше достатъчно умен да усети колебанието й. Внимаваше да не я притиска и да не настоява за обвързване. Просто бавно проникваше в живота й, а и в семейството й.
Но близостта им не беше единствената добра промяна. След като стресът от делото премина, Линда започна да идва на себе си. Светските й амбиции се изпариха. Дори тя трябваше да се изправи пред факта, че с едно дете в „Плейбой“, а с друго в затвора, не бе в положение да иронизира почтеността на хората. Но снобът в нея, макар и притихнал, не бе мъртъв.
— Какво смяташ да облечеш, скъпа? — попита тя Мили преди няколко седмици, когато дъщеря й се върна след дълъг престой в конюшните с Рейдър и Стенли, друг от старите любимци на Сесил, който бе успяла да открие и спаси.
— Да облека? — учуди се Мили, като си сипа чаша горещо вино и се настани на големия кухненски стол. — За какво?
— За коледното парти на семейство Дилейни, разбира се — отговори Линда. — Ще трябва да ти купим нещо ново.
— Шегуваш се — задави се Мили с виното. — След всичко, което Рейчъл ни причини? И ти искаш да отидеш в дома й?
— Не е въпрос дали искам или не — отговори Линда, която отчаяно копнееше да се появи на празненството. — Става дума за учтивост.
Наистина, Рейчъл се бе държала отвратително. Начинът, по който заряза горкия Джаспър в труден за него момент, бе последната капка за Линда. Най-после бе готова да признае, че проклетото момиче наистина бе ужасно. Но това не бе достатъчно да я удържи далеч от митлингсфърдския отговор на прочутия бал на Елтън Джон „Бели връзки и диадеми“. Все пак горките Майкъл и Джулия не бяха виновни, че дъщеря им е невярна мръсница, нали? Каквото и да бе направила Рейчъл, родителите й си оставаха стълбовете на светското общество в Нюмаркет. Семейство Дилейни не можеше да бъде зачеркнато с лекота от подвързания й с кожа указател.
Отначало Мили отказа категорично дори да говори по въпроса, но Зак я накара да премисли.
— Я стига, ще бъде забавно — ухили се той, докато й помагаше да почисти мърлявата слама на Стенли няколко дни след като Линда получи поканата.
Бяха заедно вече от месец и той бе свикнал да прекарва известно време с конете й. Но все още изглеждаше странно в конюшнята, също като негър на събрание на ку-клукс-клан.
— Можеш да се присмееш на Рейчъл за дебелината й — изтъкна й той. — А аз ще се фукам пред останалите мъже, вторачени в мен с желанието и тяхното гадже да е модел на „Плейбой“.
— Не съм била модел! — ядоса се Мили, като го замери с шепа слама. — Бях ездачка на каубойски коне.
— Ездачка на каубойски коне без дрехи — подразни я Зак.
Тя се престори на ядосана, но тайничко се радваше на небрежното отношение на Зак към снимките й в „Плейбой“ и в кичозните каубойски реклами. След ужасения потрес на майка й бе чудесно да се посмее по въпроса с някого.