— Моля те, хайде да отидем — настоя той. — Чувал съм, че къщата на Дилейни е зашеметяваща. А и тоалетът на майка ти ще си струва да изтърпиш партито. Знаеш го.
Разбира се, Линда се зарадва страхотно на промяната в решението на Мили и изпита силна благодарност към Зак, който я бе убедил да го стори. Реши да му покаже благодарността си по изпитания през времето начин, като му изпече огромно количество домашни бисквити.
— Сигурна ли си, че не си еврейка? — попита той, докато Линда стоеше до него гордо и го наблюдаваше как се тъпче до пръсване.
— Шшшт, скъпи, яж си бисквитите — отвърна тя нежно.
Въпреки, че Зак не бе завършил „Итън“, нямаше имение и дори бе израснал в Голдърс Грийн, Линда го намираше за чудесен. Вечно подтикваше Мили да „навлезе в следващия етап“, каквото и да означаваше това.
За съжаление, когато Бъдни вечер най-после настъпи, всички в къщата се събудиха с махмурлук, който можеше да спре и влак.
Преди два дни научиха, че Джаспър ще бъде освободен по-рано за добро поведение. Следователно щеше да си е у дома за Коледа и за празненството на семейство Дилейни, ако посмееше да отиде на него. След истеричния плач на Линда бе решено, че Зак и Мили ще вземат брат й от затвора, за да й спестят унижението да бъде снимана там от местните репортери. Линда си остана у дома, за да приготви празничната вечеря й да довърши коледната украса.
След първоначалното неудобство от срещата им, подсилено от факта, че Джаспър очевидно бе „открил Господ“ в затвора, четиримата решиха единодушно да се напият колкото се може по-скоро.
На сутринта всички бяха с позеленели лица.
— Знам, че ти обещах да отида, мамо — измърмори Мили с дрезгав глас. — Но наистина не мога да изтърпя празненството. Защо не кажеш на сър Майкъл, че съм болна?
— В никакъв случай — решително отсече Линда, макар че и тя самата не се чувстваше добре. — Веднага ще се усети. Всички ще си помислят, че не си дошла, защото не харесваш Рейчъл.
— Ами аз наистина не я харесвам — съгласи се Мили.
— А това е сериозна причина да положиш усилия — намеси се Джаспър, като влезе в кухнята, облечен в един от старите халати на Сесил, който висеше като торба върху отслабналото му тяло. — Рейчъл постъпи ужасно с нас. Но това ни дава възможност да простим, да обърнем и другата буза. Любовта и прошката са велико нещо.
— Точно така — потвърди Линда, която нямаше представа за какво говори синът й.
Мили улови погледа на Зак и се опита да сдържи смеха си. Свети Джаспър Затворника.
Отиването в Митлингсфърд вечерта бе сюрреалистично преживяване. Къщата бе осветена със свещи както в нощта на лятното празненство, когато Сесил получи първия си инсулт, а Рейчъл нагло се намеси в разигралата се драма в болницата. Тази вечер изглеждаше още по-красива, ако това изобщо бе възможно. Лекият сняг, паднал следобед, й придаваше вид на излязла от приказка, а биенето на църковните камбани в селото засилваше коледното настроение.
— Наистина се радвам, че си тук — каза Мили, като стисна ръката на Зак за морална подкрепа.
— Аз също — отвърна той нежно.
Въпреки прочутата битка в пресата между двете момичета, Мили така и не видя Рейчъл в Америка. Всичко, което знаеше за кариерата и живота й — успехите й в „Белмонт“, връзката й с телевизионната звезда Мики Малоун след раздялата с Джаспър, напълняването й след скъсването с Мики, бе научено от клюкарските списания. Същите парцали, в които доскоро и Мили бе снимана редовно.
Единствената причина за завръщането на Рейчъл в Англия бе желанието й да се опита да свали излишните килограми далеч от светкавиците на папараците. Очевидно все още имаше надежди да се върне в Щатите и да постигне нови успехи, макар и с друг работодател. Ранди Кравиц я бе уволнил в момента, когато теглото й се покачи, което бе доставило страхотно удоволствие на Мили въпреки мъдрите дрънканици на Джаспър за милост и прошка.
Мисълта да види съперницата си на живо вероятно трябваше да я притесни. И преди няколко месеца щеше да стане така. Но комбинацията от Зак, липсата на репортери около самата нея и радостта от завръщането на Рейдър и останалите възстанови вродената й самоувереност. Сега бе изпълнена най-вече с любопитство. И наистина се надяваше, че Рейчъл изглежда така ужасно, както в последното издание на „Стар“.