Стори му се готова да се позабавлява, когато се видяха по-рано. Играеше си с косата си, кикотеше се и притискаше гърдите си към него. Но това бе преди той да облече гнусните копринени одежди. И преди онова копеле Пембъртън да се заразхожда наоколо нагло, сякаш бе собственик на хиподрума.
Всяка жена в света, изглежда, си падаше по Роби и вероятно и Рейчъл не бе изключение. Дори смотаната малка сестричка на Джаспър, която притежаваше сексапила на амеба, също бе влюбена в копелето. Лично той никога не бе разбрал защо жените вдигаха толкова шум. Е, засега Пембъртън бе най-преуспелият от новото поколение жокеи, но все пак си оставаше мазно дребно джудже.
Необичайно нисък дори за жокей, с миниатюрно чипо носле и гъста черна коса, според Джаспър той приличаше на издънка на лепрекон и мазна келнерка от цигански произход. Определено не беше Брад Пит.
Джаспър, благословен с хубост, но слаб като жокей, вечно завиждаше на съперниците си. Негодуваше срещу успехите на Роби и в ездата, и с жените.
Като дете Джаспър бе мечтал да стане прочут. За съжаление от рано стана ясно, че може да е компетентен жокей, но му липсваше необходимият талант, за да стигне до върха на спорта, в който го бе набутал баща му. Мили, която инстинктивно се сприятеляваше с конете и притежаваше дива решителност да побеждава на всяка цена, бе неоспоримата звезда в семейството.
Ако не беше злополуката, Джаспър вероятно щеше да се откаже от състезанията. Но след като сестра му бе вън от играта, а любящата му майка бе готова да осигурява не само пари, но и първокласните коне на Сесил, както и безценните му връзки по хиподрумите, за да подкрепи кариерата на синчето си, Джаспър реши да си опита късмета. А и единствените му други възможности бяха армията или съсипващ труд като коневъд. За разлика от Мили, интересът на Джаспър към разплода се отнасяше само до хората, и по-точно до самия него. Сексуалните игрички на конете го отегчаваха до смърт.
Баща му би се зарадвал страхотно, ако Джаспър се включеше в семейния бизнес. Но той бе прекалено мързелив и да го накараш да влезе в помещението за разплод бе все едно да се опитваш да изстискаш вода от камък. Не помагаше и фактът, че Линда подкрепяше сина си безрезервно.
— Той е просто млад, скъпи — настоя тя миналото лято, след като Сесил научи за трите бона, които Джаспър бе пръснал по момичета и купони. — Има предостатъчно време да овладее тънкостите на семейния бизнес. Не трябва да го лишаваме от малко забавления или от възможността да се възползва от таланта си. Труди се усърдно, за да стане добър ездач.
— Талант? Какъв талант, по дяволите? — изсумтя бесният Сесил.
Но Линда се направи, че не чува. Никакви доказателства не можеха да я убедят, че красивото й момченце не бе най-добрият жокей в Англия. През годините тя упорито хвърляше вината за слабите му изяви върху лоши коне или некадърни треньори. И суетният Джаспър лесно повярва, че майка му е права. Може би пък наистина бе по-талантлив, отколкото останалите смятаха. Момичетата от Йорк до Епсъм подсилваха убеждението му с това, че се нахвърляха върху него, зашеметени от чара и вида му. Самочувствието му бързо се повиши и стигна до точка, от която нямаше връщане.
— Хубав кон.
Роби неочаквано бе изникнал до Джаспър. Сигурен, че ще спечели надбягването, той можеше да си позволи да се държи приятелски и да не се притеснява като останалите жокей, за които Оукс бе върхът в кариерите им.
— Тая дърта кранта? — злобно отвърна Джаспър. — Шегуваш се, нали? Тя има нужда от патерици.
Жокеите смятаха за страхотен грях да злословиш срещу собствения си кон, но Джаспър вечно го правеше. Знаеше, че това вреди на репутацията му, но иначе трябваше да обвини себе си за слабото си изпълнение, а самочувствието му никога не би позволило подобно нещо.
— Видях те да си бъбриш със сладката госпожица Дилейни — подхвърли Роби, като промени темата с дружелюбно намигване, което Джаспър незабавно сбърка със снизхождение. — Решил си да си опиташ късмета, а?