Искаше й се да му помогне. Но собственото й сърце все още бе твърде уязвимо, а и бездруго нямаше представа какво да каже. Животът й в Бъркли смекчи тъгата поне отчасти. Срещна се с няколко различни момчета и се хвърли в светския живот в университетското градче, за да не мисли как бе отхвърлена от Боби. Но разбитото сърце не заздравява за ден, нито за цял семестър.
Реакцията на Боби, когато Дилън му съобщи, че Мили пристига за сватбата — лицето му пребледня, а ръцете му затрепериха неудържимо — все още я караше да се чувства сякаш сърцето й е изтръгнато. Искаше й се да не е така, но не можеше да направи нищо.
— Позволяваш ли да вляза? — попита Дилън, като почука колебливо на вратата й. — Имам нужда от помощ.
Съмър се усмихна, настани го на леглото и се захвана да оправя усуканата папийонка.
— Абсолютно бебе си — подкачи го тя. — Не мога да повярвам, че на твоята възраст все още не знаеш как да се справиш с една проста папийонка.
— Е, не всички сме в интелектуалния отбор на бъдещите адвокати на Америка — отвърна той весело.
— Ето — каза тя, като приключи работата си за нула време. — Идеален възел. Е, как се чувстваш? Не си се разколебал, надявам се?
Беше шега, но Дилън я изгледа ужасено.
— Не, разбира се — увери я той. — Бързам само да се оженя, преди Ейми да осъзнае, че допуска грешка и може да си намери много по-добър от мен.
— Глупости — възрази Съмър, върна на брат си. — Ти си уловът на века. Виждал ли си я тази сутрин?
Дилън поклати глава.
— Не, лош късмет е да видиш булката преди сватбата. Но говорихме по телефона и звучеше добре. Малко е нервна, но Мили е с нея. Изглежда, че й действа много успокоително.
— Така ли? — учуди се Съмър. — Странно, но не си спомням Мили някога да е въздействала успокояващо на някого. Смятам, че за една нервна булка ще е не по-полезна от глухоням преводач. Но това си е мое мнение.
— Съмър — намръщи се Дилън. — Стига вече. Обеща да се държиш добре. Защо толкова мразиш Мили?
— Сериозно ли питаш?
— Е, тя допусна някои грешки — призна той. — Но е добър човек. Наистина. Ще я харесаш, ако я опознаеш.
— Ха! Силно се съмнявам — възрази Съмър, но когато видя помръкналото му лице, добави: — Не се тревожи, обещавам да се държа като цивилизован човек. Няма да предизвикам скандал. Ще ми се да го направя, но ще се удържа.
— Добре — кимна Дилън. — Мили бездруго е ужасно притеснена от идването си тук, срещата с Боби и всичко останало. А денят трябва да е щастлив за всички нас.
— О, изглеждаш чудесно — каза Ейми.
Усмихна се широко на приятелката си, появила се в спалнята й в искрящо зелена рокля и подходящи изумрудени обици. Беше избрала роклята от бутик в Нюмаркет като секси, но достатъчно скромна за сватбата. Знаеше от личен опит, че е невъзможно да достави удоволствие на Боби с тоалета си, затова се задоволи с одобрението на Ейми.
— Благодаря. Но ако някой изглежда великолепно, това си ти — искрено отвърна Мили. — Дилън ще умре от радост и гордост.
Трудно бе да повярваш, че красивата, съблазнителна жена пред нея, облечена в семпла елегантна рокля на „Вира Уонг“, бе същото дебело, нещастно момиче, с което се бе запознала в Палос Вердес преди по-малко от две години. И не бяха само килограмите. Всичко в Ейми изглеждаше различно. Косата й бе по-дълга и подстригана на етажи, които някой умен фризьор бе изпъстрил с медноруси кичури, за да освежи бяло-русия й скандинавски вид и да добави топлина към блестящата й кожа. Лицето й все още си бе игриво като преди, изпълнено с доброта и обич. Идеалните й кукленски черти вече не бяха разваляни от дебелина и сега бяха по-впечатляващи отпреди.
Ако е вярно, че във всяко дебело момиче има по едно тънко, което иска да изскочи на бял свят, тогава това бе тънкото момиче на Ейми. Всичко в нея вибрираше от щастието на триумфалното й бягство.
Мили отседна в хотел „Балард Ин“. За нейно учудване снощи, когато пристигна, откри, че е включена в гостите като член на семейство Прайс. Настаниха я в съседната на Ейми стая и дори щеше да се вози във втората булчинска кола до Хайуд.
— Не съм сигурна, че това е добра идея — възрази тя паникьосано, когато Ейми й изложи плана си. — Последния път, когато видях баща ти, му съобщих, че жена му се чука с Тод. А и ако помня правилно, му предложих да си набута работата там, където слънце не огрява. Предполагам, че съм последният човек, когото иска да види на сватбата на дъщеря си.