Но приятелката й бе категорична.
— Повярвай ми — увери я тя. — Татко е нов човек.
Не се шегуваше. Снощи на вечеря Мили седя до Джими. Ако не знаеше истината, щеше да си помисли, че е бил отвлечен от извънземни и подменен с чаровен и скромен заместител. На външен вид бе същият пушещ пури рижав дебелак, както и преди. Но разводът очевидно го бе променил. Поздрави я с искрена топлина.
— Толкова се радвам, че успя да дойдеш — приветства я той, после не само й прости за избухването в Руидосо, но дори й благодари за откровеността. — Странно е как понякога не виждаме най-важните неща, макар да се случват пред нас. Нямам предвид само Кенди. Осъзнах, че съм бил отвратителен баща на Ейми. А тя е великолепно момиче.
След това признание нищо вече не можеше да го спре. Направо проглуши ушите на Мили с приказки по въпроса колко прекрасно е да преоткриеш двете си големи деца. Най-после бе изпълнил онова, което трябвало да направи още преди години: обадил се на Дони и признал отговорността си за смъртта на майка му. Сега двамата отново си говорели. Освен това Джими се бореше с Кенди за опека над близнаците.
— Тя ги отведе със себе си, когато си тръгна, но за нея са само инструмент, с който да измъкне повече пари от мен — каза той. — Но знаеш ли? Вече не ми пука. Искам си децата. Най-голямо удоволствие ми доставя мисълта, че съм прецакал гнусното копеле Кренбърн. Знаеш ли, че Кенди го изрита в деня, когато го обвиниха?
Мили не го знаеше, а и честно казано, вече не се интересуваше. Но определено откри, че отношението й към новия Джими Прайс се затопля.
— С какво мога да ти помогна? — попита тя, като затвори вратата и се настани до приятелката си на леглото. — Нещо да се нуждае от закачане? Или да искаш нещо от бара? Вода? Сок?
— Добре съм, успокой се — увери я Ейми. — Разкажи ми повече за Зак.
Бяха започнали да клюкарстват снощи след вечеря и си бъбриха до късно през нощта. Ейми разказа на Мили за развитието на събитията в Хайуд, клюките от състезателните среди, а после й описа дълго и подробно ухажването на Дилън. В отплата Мили сподели за новия си живот в Англия и връщането на конете. След това я накара да се залее в смях, когато имитира новия свети Джаспър. Спомена небрежно и за Зак.
— Няма много за разказване — заключи тя. — Чудесен е. Наистина забавен и мил. Много е умен. Майка ми го обожава.
— Но? — попита Ейми.
— Но какво? — намръщи се Мили. — Няма „но“. Добър човек е и извадих късмет да го срещна.
— Но обичаш ли го? — попита Ейми. — Знам, че е висок, мургав и хубав. Но как те кара да се чувстваш?
Мили се замисли за момент.
— В безопасност — отговори най-после, като избегна първия въпрос. — Кара ме да се чувствам в безопасност.
— Е, мисля, че звучи чудесно — решително заяви Ейми. — И много романтично. Сигурно ужасно ти липсва.
— Да, липсва ми — потвърди Мили.
Наистина беше така. Винаги, когато я обземеше тревога от предстоящата среща с Боби, а това се случваше в почти всяка минута откакто самолетът й се бе приземил в Калифорния, изпитваше желание да се обади на Зак.
— Всичко ще е наред, нали? — попита тя, като наруши обета си да не хленчи пред Ейми. — Ами ако Боби още ме мрази? Ами Уайът и Маги? Как да се изправя пред тях след неприятностите, които причиних?
Ейми стисна ръката й.
— Всичко ще е наред — успокои я тя. — Семейство Макдоналд не са злобни и отмъстителни, знаеш го. А и накрая всичко приключи добре. Колкото до Боби — замълча за момент, сякаш търсеше подходящите думи, — той също омекна. Повярвай ми. Никой няма да се държи зле с теб. Не бих те довела тук, ако не го вярвах, нали?
— Права си — съгласи се Мили и я прегърна. — Благодаря ти.
Но дълбоко в себе си изпитваше тревога, която не можеше да бъде успокоена от думите на Ейми.
Когато булчинският конвой пристигна в Хайуд, слънцето вече беше високо в небето над ранчото и огряваше чудесния зимен ден.
Помощният хамбар, трансформиран за случая в параклис, изглеждаше великолепно и напълно подходящ за сватба. Балите сено и фермерските машини бяха пренесени другаде, подът бе излъскан, а дървените стени — боядисани в блестящо бяло. В добавка от голямата къща бяха донесени няколко стари викториански пейки. Четири гигантски букета от бели лилии и червени рози украсяваха помещението. От гредите на тавана висяха гирлянди от бръшлян, а стотици малки, ухаещи на циклами свещи бяха подредени от двете страни на пътеката между редовете.