— Изглежда невероятно красиво — каза Боби на Тара, която посрещаше гостите на вратата, и я целуна по бузата.
Със съвсем малко помощ от страна на Съмър и Маги Тара бе сътворила цялата украса.
— Осъзнаваш, че можеш да спечелиш милиони като изискана организаторка на сватби в града, нали? — подкачи я той.
— И да оставя ранчото? — ухили се тя и махна към зелените пасбища навън. — Никога!
Скован във взетия под наем смокинг, Боби се чувстваше почти толкова удобно, колкото пингвин в Сахара. Да си кум бе достатъчно нервна и страшна задача — през последните десет минути бе проверил поне двадесет пъти дали пръстените са в джоба му. Но очакването на булката и, разбира се, Мили влошаваше положението.
Знаеше, че всички се тревожат за него. Уайът, Дилън и останалите очакваха Боби да полудее от радост, когато „Комарко“ се отказаха от делото. Но все още го ядеше мисълта, че ранчото бе спасено не от него самия, а от Джими Прайс, колкото и да се бе променил. Това бе последният удар върху наранената му гордост и не знаеше как да се примири с него.
Дори днес, когато Дилън бе център на вниманието, не можеше да се отърси от чувството, че хората го наблюдават и си шепнат какъв късмет бе извадил или каква тъпота бе проявил, когато рискува Хайуд и наследството си.
Не че някой от тях можеше да го съди по-строго от него самия.
Най-после се появи бял пикап от 1950 година, украсен с бели панделки и цветя, последван от втори, украсен по същия начин.
Ейми изскочи първа, зашеметяваща в бяла органза. Джими, ухилен гордо, й помогна да излезе от колата и търпеливо я изчака да оправи воала си. След минути се отвори вратата на втората кола и Мили излезе навън.
Боби огледа скришом възстановените й извивки в изумруденозелената рокля и се ядоса. Защо трябваше да се появи тук толкова вбесяващо и безумно красива? Сякаш си нямаше достатъчно тревоги днес.
Макар за всички разумни хора да бе повече от ясно, че Боби все още изпитва чувства към Мили, той отказваше да го признае дори пред себе си. Заради Дилън се съгласи да се държи любезно с нея днес, но това бе всичко. Ако тя очакваше да й прости за Тод и гнусните реклами, за начина, по който го бе предала…
Мислите му бяха грубо прекъснати, когато видя как Мили хваща ръката на хубаво момче с кестенява коса.
— Кой, по дяволите, е този клоун? — попита той Тара, без да осъзнае, че издава ревността си.
— Защо, Боби? — закачи го тя. — Да не би да е заел мястото ти?
— Не — смънка, като съжали за слабостта си. — Разбира се, че не.
Но се изчерви толкова силно, че Тара се засмя.
— Успокой се — каза тя. — Това е братът на Ейми, Дони. Той е гей.
Боби видимо се отпусна.
— А сега влизай вътре и кажи на Дилън, че са пристигнали — нареди му Тара.
Побърза да изпълни заповедта, като се проклинаше, че е такъв сантиментален глупак. Какво му пукаше с кого бе Мили?
Гостите обърнаха глави, когато органистът засвири. Шон О’Фланегън, седнал на третия ред намигна на Боби окуражително. И после се започна.
Увиснала на ръката на Дони, Мили се чувстваше не по-малко неудобно от Боби, чийто поглед упорито избягваше. Цял ден вчера Ейми я уверява, че семейство Макдоналд не са злопаметни, но това не прогони страховете й. Знаеше колко силно всички в Хайуд държаха на каубойската си култура. Дори и да не я виняха за „Комарко“, сигурно я презираха заради кичозните реклами на Английската каубойка.
За щастие тревогите й бяха разсеяни от едновременната романтична въздишка на всички жени в помещението, когато Ейми се появи на прага и тръгна царствено към олтара, хванала баща си под ръка и приковала влюбен поглед в Дилън.
Я порасни най-после, заповяда си Мили. Това е техният ден. Не става дума за теб.
За съжаление точно в този момент Боби се обърна и двамата се озоваха лице в лице за секунда. Въпреки всички строги предупреждения, които си беше отправила да забрави за него, тъй като вече е със Зак, тя усети как се разтапя.
Не трябваше да оставя Зак да я убеди да дойде тук.
Беше си повтаряла, че се нуждае от прошката на Боби и семейство Макдоналд. Но сега осъзна, че искаше много повече от прошка.
А това беше безнадеждно, ако се съдеше по мрачния поглед, който Боби й хвърли.
Тара бе надминала себе си с украсата на голямата къща. Задушната мрачна атмосфера бе изчезнала от просторните стаи, изпълнени с цвят и светлина. Официалната трапезария, най-самотното място в къщата на времето, бе превърната в кулинарна пещера на Аладин. Огромната маса бе покрита с яркочервена покривка, върху която бяха подредени чинии и блюда с различна форма, големина и цвят. Навсякъде бяха разпръснати червени и бели копринени възглавници. Шест огромни електрически печки позволяваха на гостите да се настанят и на верандата под ярките гирлянди от коледни лампички. Гигантска елха приковаваше вниманието в коридора, а местен квартет пееше коледни песни и каубойски балади. Гостите влязоха и се насочиха към казана с горещо вино.